Скандинавска митология

За всички които се интересуват от тази митология.
На мен лично ми харесва.Интересна е.Така че,който иска да пуска материали и мнения.

Ето нещо което аз открих.

Когато светът бил съвсем млад, по-точно преди световете на Игдразил да са били съвсем оформени и улегнали, съществували три сили, които овладели всичко съществуващо. Силата на безкрайния северен студ и лед и силата на неукротимия южен огън. Тези две сили се срещтнали в трета - необятната пустота, бездната на Нищото, абсолютната празнота. На това място, наречено Гинунгагап, ледът се разтопил от досега с топлината, идваща от юг, и в този момент се породили мъгли, облаци и дим, светкавици и искри, които стремително се разлетели във всички посоки.

След дълъг период от време двете сили започнали да съществуват съвместно, и там където се застъпвали, пластовете от мъгли се сгъстявали и превръщали в скреж и солидна повърхност, по която започнали да текат реки. А повърхността продъжавала да нараства и да се втвърдява. Най-голямата от възникналите реки се наричала Еливагар, чиито буйни води течали помежду замръзналия Север, където началото и се сковавало в абсолютния край на света, и южните огньове, където се превръщала в дим и пари. И след още една дълга епоха двете сили се укротили и се установил покой.

Скоро след това въздухът се разтворил и се слял с твърдите пластове и с изпаренията и дал искрата за събуждането на първото същество. Името му било Аургелмир, или Имир. Той се появил в средната земя и докато се скитал там открил друго същество като него - хубава крава на име Аудумла, която ближела соления скреж на Гинунгагап. Имир легнал под нея и дълго време се прехранвал от млякото и.
Тъй като тялото на Имир се било самосътворило, то от неговите ръце, крака и глава можели да се създадат и други като него, и това били първите ледени великани.

Аудумла пък продължавала да живее приемайки солта и минералите на земята и след много много време от това ледът, който ближела, започнал да се разтопява наоколо и се появил човек - хубав, силен мъж, сътворен от Аудумла, обичащ природата и нейния неутолим глад. Бил наречен Бури и когато открил една от ледените великанки, създадени от Имир, се оженил за нея. Роденят син нарекли Бор. Бор се оженил за Бестла, дъщеря на Болторн - един от синовете на Имир. Те имали трима сина - Один, Вили и Ве.

Синовете на Бор и синовете на Имир започнали да враждуват помежду си, защото Имировите наследници били точно като него - взимали и използвали без да дават нищо в замяна, без да сътворяват и създават. Така ресурсите за съществуване скоро щели да се изчерпат, заради което синовете на Бор потърсили Имир и го убили. Кръвта му била толкова много, че заляла средната земя и от нея се появило море, като при потопа никой от наследниците на Имир не оцелял с изключение на Бергелмир и жена му. Те станали праотците на населението на Йотунхейм - светът на великаните. От черепа на Имир синовете на Бор създали защитен слой, който като атмосфера заобикалял света, от костите му изникнали планините, от плътта му се оформила почвата, от косите му - дърветата, от зъбите - камъните и градивния материал бил достатъчен и за възникването на девет свята, разположени близо един до друг. Искрите и пепелта, които излизали от южните огньове превърнали в светлинки в небесата, най-голямото от които надарили с дух. Живата искрица нарекли Сол, а мъртвобледата сгруя оформила Мани. Сол бил олицитворение на огъня и топлината, а Мани контролирал течението на водите и въобще движението. От Имировия мозък създали облаците, които извършвали обмена на водата навсякъде и в еднаква степен. Синовете на Бор поразмислили какво да правят с оцелелите великани и решили, че трябва да има някаква гаранция срещу това те отново да завладеят всички светове, така че отделили един само за тях, където те да живеят самостоятелно. Също така поставили мост от трептящ лед в небесата, който светел с цветовете на дъгата и свързвал света на средната земя с небесния свят - този мост бил наречен Бифрост.

Първата зеленина, която поникнала било вечно зелено и огромно дърво, което по-късно било наречено Игдразил. То е първото растение и клоните и корените му проникнали и докоснали всичките девет свята. Реката Еливагар постепенно се укротила и потъвайки в световете се превърнала в множество потоци, реки и извори, като в самото и начало е най-големият извор - кладенецът на Урдр. Там във водите му може да се види във вид на отражение всичко което се е случило в миналото, а пиейки от него придобиваш познание за причините довели до настоящето.

Когато един ден тримата сина на Бор се скитали и обикаляли новосъздадените земи, видяли две дървета - Аск (Ask, ash, ясен) и Ембла (Embla, elm, бряст). Один им вдъхнал дух и съзнание, Вили им дал ум и чувства, а Ве - сетива и реч. Те се превърнали в първия мъж и първата жена, по аналогия с Адам и Ева. Заселили се в Мидгард, и били праотците на всички хора.

Децата на Бергелмир, живели в Йотунхейм, а един от синовете му, на име Нарви имал дъщеря на име Нот (нощ). Тя имала трима съпрузи, от които били нейните деца. От великана Наглфари се родил синът и Ауд. Със следващия си съпруг - Анар имали дъщеря Йорт (земя), надарена с плодородие, а с последния - Делинг създали син - Дагр носител на дневната светлина. Один помолил Нот и сина и Дагр да се качат на две великолепни колесници, движещи се по пътя на Сол, така че да носят със себе си нощтта и деня на хората. Конят на Нот се наричал Хримфакси и неговата грива носела тъмнината, докато конят на Дагр - Скинфакси осветявал с блестящата си грива небето и земята. Сол също имал два коня - Арвак и Алсвидр, гривите им излъчвали светлина, а самия Сол - топлина.

И мен ме кефи тази митология.