Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Кой ще почне.

-Дддаа пооччнеем зззаеддноо?

-Добре.

-Ххххххаайдеее ттттогаавааа.

-Да.-Той се изчерви.

Лори се усмихна леко докато също се червеше.
-Ааамми тттии зззззнаааеш лли ттттекстта?

-Да, но имам сценична треска и немога да пея.

-Ааааззз същщщоо иимаам сссцценничнааа тттреескааа.

^^" изчерви се.

Ами също се изчерви.

-Добре вече наистина да започнем.

******************************************************************************
Свършиха с репетицията.Лори въздъхна облекчено и се червеше много лошо.

Той също беше червен.
-Аз вече ще тръгвам. Чао.-Излезна.

Взе си нещага.Изкочи от стаята си хвана Лори за ръката и излезнаха.

Влезна в апартамента,но там нямаше никой.Почуди се къде ли е Лори.След това взе телефона и се обади на брат си.Искаше да поговори с някого,но никой не вдигна.

Влезна в стаята си,заключи вратата и се сви в един ъгъл и започна да плаче.Плачеше винаги когато нямаше кой да я види,нито да я чуе,но и без това никой не я виждаше наистина,нито чуваше гласът й.Беше обградена от хора,а беше ужасно самотна,защото всички рано или късно си тръгваха,всички я оставяха сама,дори семейството й я оставяше.Сълзите се спускаха по лицето й.За пореден път й се искаше да не е сама,искаше да има някой там,но не поредният човек който да не я вижда,искаше някой,който познава истинското й аз и не се страхува от него,искаше приятел,на когото да може да каже всичко,без да се страхува от нея,искаше да има приятел,който можеше да я чуе.
И така тя остана дълго време в мрачната си стая,свита на кълбо,плачеща за всичко и за нищо.

Когато се успокои отиде и изми лицето си.Очите й бяха целите червени и подути от многото плач.Щом видя отражението си въздъхна.Върна се в стаята си и започна да пише нова песен в която изливаше мъката си от своята самота,но разбирасе никой нямаше да я разбере.Никой никога не разбираше.Всички мислеха,че песните й са просто стихчета без никаква стойност,не знаеха,че те всъщност са единствиният й начин да каже на света какво мисли и чувства.Но никой не разбираше.Отново въздъхна.Извади всичките си оръжия и започна да ги почиства,а докато го правеше отново започна да плаче.

Докато почивстваше любимата си кама се втренчи в нея.Сълзите й се стичаха върху острието.С нея беше отнела толкова много животи.Сети се за безименните лица чиито животи бе отнела,тези лица я преследваха в сънищата й.Може би за всички щеше да епо-добре ако нея просто я нямаше,ако тя не съществуваше,ако просто изчезнеш.С тези мисли гледаше камата си и вече сякаш имаше отговор.....

Вдигна ръката си и острието зловещо проблясна.Само едно движение и всичко щеше да свърши.Всичката болка,тъга и самота щяха да си отидат.Само едно последно движение и край.Но не можа,пръстите й се отпуснаха и камата издрънча на пода.Свлече се на колене и започна да ридае.Искаше болката да спре,но не искаше да е по този начин.

Изправи се отново отиде до банята и изми лицето си.След това се върна в стаята си и прибра всички оръжия които беше извадила.След това взе китарата си и започна да свири и пее една от своите песни.

Той почука на вратата.

Чу,че се тропа на вратата,но не се помръдна.Не искаше да я виждат в това състояние.
"Който и да е ще се откаже"-помисли си.

Той почака още малко и се притесни повече ртазби вратата и влезна.
-Елизабет?

Чу шумът и стана отключи вратата на стаята си и погледна скришом.Очите й още бяха червени и подпухнали от плач.

Той тръгна към стълбите.
-Лизи? Кажи ми, че си добре?