Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Не знам!

-Ух... Така да бъде... Той се обърна на другата страна.

-Бебе.

-Не съм... Каво я дразни искам да знам.

-А тя може да не иска да знаеш.Остави я сама да се разправя с чувствата и мислите си.

-Чувства??? Кое е това момче???

-Защо трябва да има момче?И пак почваш да се държиш глупаво.Дразниш.

-Добре извинявай.

-И не се извинявай подяволите.Не се дръж като побеснял брат,но и не се извинявай.Дръж се мъжки.

-Добре... Не е лошо да се извиниш на някого...

-Не е лошо,но когато си направил нещо.Сега само дразниш,значи спираш,но не се извиняваш.

-Добре.

Чудеше се какво повече да каже.

Погледна я.
-Къде ще ходите на вечеря?

-Не сме решили точно.-Излъга.

-Добре.-Погледна я подозрително.

Беше пред вратата. Притесняваше се от Кърт. Почука.

Отдъхна си и отиде и отвори.
-Здрасти.

-Кой е.

-Здравей. Ъм... дойдох за Кърт.

-Лю е.-после погледна Лю.-Изцяло твой е.

-О, Лю...-Каза тъпо, Но нямаше търпение да го види.

-Здравей Кърт.-Отиде до него. Вдигна го.-Чао Лизи.

-Чао.-Отиде до телефона реши да се обади на момчето с което трябваше да има среща по-рано.

Тръгнаха.