Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

-Да... Вече и аз ще отивам с нея на пазар!-Бутна го да седне и седна близо до него. Прегърна го и го целуна.

Също го прегърна и му отвърна на целувката.
-И мен ме бройте, за пазаруването, също искам да съм там с нея.

-Дообре. Отивам да я доведа и да излезнем.

-Ще е добре.

Качи се горе.
-Хайде момичета.-Прегърна лес и я целуна по бузата.-Не се сърди. Добре облечи си каквото искаш.

-Няма нужда. Така ще отида.-Изтри сълзите си.

-Кърти защо я подтискате.-Слезнаха долу.

-А, Лес.-усмаихна се.-Тръгваме ли, да не закъснеем?

-Да. Каза сърдито.

-Стига.-Прегърна я.-Тръгнаха.

Бяха тук.
-Благодаря ви. Имате ли време да се качите?

-Благодаря,но не искам да те притеснявам,а и да не закъснея.

-Добре щом ще закъснявате...

-Ще те очаквам в скоро време,отново да ме посетиш.И не се предавай.В живота трябва да се бориш.

-Да... Благодаря ви отново...

Усмихна му се и тръгна.

Влезна вътре.

Лес го чу.
-Кърт отиваме до болницата. Имам чувството, че нещо се крие от мен!.

-К-какво можем да крием от теб? Но добре хайде.

-Хайде.-Излезнаха.