Вековната крепост (Историческа забележителност xD)

тук

Разглеждаше едни експонати.

Риса се появи и седна на един камък. Тука беше доста отблъскващо. И се чудеше отново кога ще види Зецу.

Беше мрачно и му харесваше.Обикаляше.

Прозя се. И запрати камък някъде зад себе си.

Хвана камъче летящо към лицето му,с пръстите си.Повдигна вежда и погледна в посоката от която дойде.

Тя разбра, че има някой зад нея. Обърна се бързо към момчето.

Гледаше момичето.Струваше му се позната,но не можеше да се сети откъде.

Видя, че е от коноха.
-Ударих ли те?-ПОпита с досада.

-Аз съм нинджа.Не се очаква едно камъче да ме удари.-каза безизразно и леко провлачено.

-Да. Незабелязах.-Тонът на гласа и беше малко като на Сасчо.

Гледаше я с типичен Неджи поглед. XD
-Хн.

-Разсеях се. И облеклото ти... Не ми прилича на нинджа.

Сви рамене.
-Хн.

-Хубаво си говорихме.-Тръгна към изхода.

-Как се казваш?Изглеждаш ми позната.

-Риса Учиха.-обърна се към него.

Лицето му остана безизразно.
-Учиха?Мислех,че всички са били избити преди години.Освен Саске.

-Ъм...тръгнах с Итачи...после незнам какво стана с него.

"Тръгнала е с убиеца на клана си?"Кимна.
-Аз съм Хюга Неджи.-Не промени с нищо изражението,поведението си или позицията на тялото си,но беше на щрек.

Усмихна се фалшиво ^^.
-Приятно ми е.

-Хн.-погледна я внимателно.-Значи си се върнала в Коноха?Да търсиш нещо ли?

-Не...исках да се върна в селото си...

-Разбирам.Съдбата ти те е довела отново тук.-каза го въпреки,че след битката си с Наруто не вярваше така в съдбата.Но не се доверяваше особенно на момичето пред него.Около нея витаеше странна аура.

-Съдба? А да съдбата.-"Странен тип"