Домът на Kotaro и Jiro.

-И Котаро не е, ама...

-Той осопбено не е.

-Ама се държи така..

-Е, той е дете... Все пак...

-Не е.-засмя се.

-Как ли ще реагира като научи... Че сме го...

-Незнам..и не мисля да го казвам...ест.

-Да...-Замисли се.-"Е, вече е време!"-Жиро...

-Какво?

-След като го...направихме, аз мисля, че мога да ти питам нещо?

-Разбира се, че можеш да питаш...Питай.

Притесняваше се.
-Ще излизаш ли с мен!?

-Да.-отговори с усмивка в лицето си.

Усмихна се.
-Бях уплашена.-Прегърна го силно.

-Няма защо...Аз трябваше да те попитам ^^"

-Да...така трябваше ^^"... Фомен, ако съм направила грешка. Просто съм нетърпелива ^^".

-Виждам...М, малко и момичетата да направят първата крачка.

-Да... Не обичам да чакам... Особено, ако искам нещо...-Изчерви се.-Трябва да ти призная нещо...

-Да?

-Ъмм... На мен не само ми се пиеше кръв... Аз малко и осъзнателно те доведох тук... Аз те исках отдавна.

о.о
-А...Ъм...-погледна я.Незнаеше какво да каже.-Оу...станал е добре.

-М, и аз така мисля.

Погали гърба й.
-Мхм.