Парка......

-Вашия?-Погледна ги добре.-Лю и Люс?

-Да...А ти си?

Погледна я.

-Рие...

-Рие?Ти ли си наистина? o_o

Изпищя от щастие.
-Ти си тук.-Прегърна я силно.-Най-накрая.

Тя също я прегърна.
-Да. аз съм Лю. Радвам се, че съм тук.

Също я прегърна.
-Липсваше ми!

Погледна я.
-Станала си много хубава.

-И вие ми липсвахтре. Май вече ходите? Лю най-накрая получи това, което искаше. От малък искаше да си с Лес.

-Аа...ъъ..Да ^_^ -усмихна се.

Изчерви се и се изненада.
-Ти... Наистина ли?

-Да естрествено. Мн пъти се опитахме да те накараме да разбереш.

-Да, от малък те харесвах.

Изчерви се.
-А, аз какво правих...-срамуваше се от себе си.

-Моля?

-Дааа....-асмя се като се сети за миналото.

-Ем... Мъчих го...

-Ти ксто беше малка го мъчеше. Кърт знае ли?

-Не...все още.Е, сега не се мъча. -засмя се.

-Благодарение на Уил.-Той ме светна за теб.-Тя също се засмя.

-Е, нали се е получило. Има значение кой.

-Да, трябва да ми благодаря ^_^

-Рие, после искам да те запозная и с другите си приоятели. Мн са готини.

-Супер. А ще ми помогете ли да си намеря жилище... А до тогава да ми помогнете с хотела.