+Hospital+

-Да. Аз съм тук.

Усмихна му се.
-Чудесно.Тръгна да търси стаята.

Седеше.

Тръгна след нея.

Изчака го.
-Искахте да говорим.Слушам.

-Ами... Не ме ли помниш?

Облегна се. Прилоша му повече.

-Ами познат сте ми.Но не мога да се сетя от къде.

-Ами... Може би ще се сетиш...-Целуна я.

Отиде до тоалетната. Изми се. И излезна на двора.

Вкамени се и се паникьоса.Започна да плаче и го удари.

-Оу! Какво правиш!?

Дишаше учестено.

Дръпна се рязко.
-Никога повече не ме пипай.Как смееш?Ти...ти...

-Но преди години не викаше така... Изи... Защо ем заряза така изведнъж?

Чувстваше се по-добре.

-Р-р-рей?НЕГОДНИ!!! И смееш да питаш?!-несъзнателно повиши глас.Замахна да го зашлеви отново.

Хвана ръката и. И я целуна.
-Нямама ли шанс за още един шанс?

Седна на пейките.

-Смяташ,че след всичко което си ми направил,ще ти дам шанс?Явно наистина не си добре с главата.

-Защо не? Бях млад и... Сега защо да не сме заено?

-Може би защото те мразя?!Или защото...защото вече съм с този когото обичам.-излъга.

-Има някой в живота ти? Добре!-"Няма да оставя това!"

-А ти какво очакваше?Да съсипя живота си и да стоя на едно място заради теб?Не благодаря.

-Ами... Нали казах добре... Пожалелавам той да не е като мен към теб.

-Определено не е.-"Защото никога повече няма да допусна мъж отново до себе си.Няма да позволя отново да ме наранят!"

Целуна я. И влезна при ученика си.

"Идиот!"Влезна след него.Изгледа го кръвожадно.

Ученикът спеше.

Погледна я. И се усмихна самодоволно.

Взе картона на момчето и започна да го преглежда.

Седна на дивана.