Домът на Фред и Лео

Забеляза Лизи.
-Добре ли си-притесни се и остави парчето за да е прегърне.

Очите й станаха червени.
-Защо да не съм добре,Кретен?!-Разтърси глава и се появи син отенък в очите й.-Съжалявам,аз...да добре съм.Не се притеснявай.

Очуди се.
-Няма нищо важното е че си добре.-прегърна я-Не се притеснявай.

Отблъсна го от себе си.
-Дръж си ръцете далече от мен!-Хвана се за главата."Убий го!Убий го!""НЕ!СПРИ!!"

-Лизи какво ти става добре ли си.
Лъжльо скочи в нея-Мял мял-мялкаше жално.

-С-с-съжалявам.-продължи да се държи за главата.

-Няма нищо но не знам дали си добрелЩе ти донеса вода-Стана и напълни чашата-заповядай пйни.

БУтна чашата на пода.
-Не искам.-разтърси глава и очите й се върнаха в нормалния си цвян.-Съжалявам.Не знам какво ми става тези дни.Сякаш не аз контролирам тялото си и обиждам всичките си приятели.Просто не знам какво става.

-Няма нищо Лиз ПОВЯРВАЙ!!!!!!Ела-и е прегърна.

Прегърна го.Една сълза се търкулна по лицето й.

-Няма нищо скъпа-продължаваше да е прегръща.

-Този глас ме подлудява и на моменти ме контролира.Не знам какво да правя!Не знам как да го спра!-продължаваше да плаче.

-Не плачи Лиз.
-Мяу,мяу,мяу-скочи при тях и започна да се умилква.

Погали котето.
-Нали няма да кажеш на никой за гласа?

-Разбирасе че няма да кажа на никой щом ти желаеш-прегърна я още по силно.

Също го прегърна силно.
-Благодаря.Ти си ми като истински брат.С тази разлика,че си по-разбран и по-поносим.-усмихна се мило,но малко тъжно.

Усмихна се и я погали.

Също се усмихна.
-Искаш ли да се приготвяме за довечера.Може да отидеш да се преоблечеш и после да идем до нас аз да се приготвя.

-Съгласе ей сега идвам.-отиде до стаята си и започна да се приготвя.

Играеше си с котето.Чешеше го по коремчето и зад ушичките.

***Доиде облякан със сини дънки и черна леко разкопчана риза.
-Готово.

Подсвирна.
-Нещо си много готин.-ухили се широко.-Ще трябва да ти стана бодигард,за да те пазя от лудите фенки.-намигна му.

Ухили се.
-Ще тръгваме ли към вас?-и погали котето.

За последен път погали Лъжльо и се изправи.
-Да тръгваме.

Тръгнаха.