улиците.

-Нямам време.Може пак да се срещнем.

-Артур хайде. Много се извинявам...

-Няма проблем.Когато иска винаги може да дойде.

-Кога!?-Питаше много нетърпелив.

-Артуур. Стига мами хайде да го оставим вече.

-Когато искаш, сладур.

-После!

-Артур недей така... Много се извинявам отново.

-Няма проблем.Ще е добре пак да се срещнем, сега имам работа, за което се извинявам, че нямам време за общуване.

-Няма проблем. И наистина ще се радваме, ако ви видим отново.

Гушкаше го. Нямаше намерение да го остави.

-Арутр, недей така.-взе го от Усами.-Извинете ни.

-И аз ще се радвам да ви видя отново.Довиждане.Чао, чао мъник.

Разплака се.

-Артур, ако така правиш вече няма да те закараме тук.И не може да ни накараш с плаченето.Хайде, не плачи.Има работа.

Погледна ги.Сега искаше да е при Майки.Липсваше му.
-Спокойно.-погледна часовника си.-Ще стоя още минута-две.

Много се зарадва.
-Usami-san!

-Да? Кажи, мъник?

-Обичам!-Извади една книга на Usami-san от раничката си.

-Значи носиш и мои книги със себе си?

-Да! Много!

-Иска да каже, че вкъ
и има много ваши книги.

-Така ли? Браво.Много се радвам.2-ри мой толкова малък фен.

-2?-Разплака се.

-Да.Ти си 2-ри.Не плачи.

-Искам 1!

-Не, сладур.Хайде аз тръгвам.Нямам време.

-Артур, не плачи, че тръгва иначе няма да те водя тук.

Спря да плаче. И тръгна след него.

-Артур.-Тръгна след него.-Върне се Артур.

-Наистина и аз съжалявам, но нямам време.

-Артур! Не прави така.

-Да напълно ви разбирам. Утре или кога можер да дойдем. За последно, че няма да ни остави намира.

-Когато искате.аз често ще съм тук.