Академията Крос

Тук е Академията

Тя премина през портите, заедно с момчето, което носеше куфара и.
- Глупак, не се влачи все едно си на поход с камили! - Изкрещя тя на момчето, и го удостои с своя злобен поглед.
- Д - д - да госпожице! - Каза то, и забърза походката си.
- Кретен, върви на не по - малко от един метър след мен! - Повиши му тон, и продължи горко да върви напред към Академията. Обърна се към момчето, и въздъхна тежко. - Подай ми куфара в лявата ти ръка. - Естествено, момчето веднага се подчини и подаде тежкия куфар, "нафрашкан" отгоре до долу с оръжия. Тя застана пред сградата, изгледа входа гордо, и се обърна към момчето. - Е, това беше. - Въздъхна тежко, и бегла усмивка озари лицето й. Той се смая, и замръзна на място, докато тя се приближи към него. бързо пъхна три хиляди йен в джоба му, взе и другия огромен куфар, и влезе в сградата. След като беше вътре, остави куфарите на портиера, заръчвайки му да ги занесе в стаята й, докато тя разглежда сградата.

И така, тя излезе от сградата на бегом, и се затърча към портата.
Спря се пред нея, и се подпря на колената си.
Изчака да мине около една - две минути, и се изправи. От джоба на сакото си извади мобилен телефон, за да повика такси ...

Изчака около двадесет минути, и таксито дойде. Качи се вътре, и "отпраши нанякъде".