При Ичирука

Харесвашему да си я гушка.
-Миришеш на рамен.

Засмя се.
-Нормално е. По цял ден ям рамен. А ти миришеш на кокос.

-Подхранва косата.

-Така ли? Не знаех.

-Да.Придава и блясък.

Засмя се.
-Не занех, че се интересуваш толкова от косата си. Сега като започнах да те познавам по-добре разбрах, че си бил много по-различен.

-Лошо ли е?-попита леко притеснен,но тонът му беше спокоен.

-Не, не е. Харесва ми.

Успокои се и й намигна.

-Искаш ли да тръгнем?

-Ако ти искаш.-извади да плати сметката.

Тя също си извади портмонето.

-Не.Остави на мен.

-Ъм... Не бива...

-Какъв джентълмен ще съм ако не го направя?-отново й намигна.

Усмихна се.
-Добре. Благодаря ти.

Плати сметката.
-Сега накъде.

-Където кажеш...

-На теб какво ти се прави?