Кафенето

Кафенето

Седна на една маса и си поръча кола.

Той влезна с момичето, което преди няколко дни беше излезнал по желание на Лизи Лес.

Говореше със сервитюра и го питаше,защо нямат шоколадов сладолед.

Кърт видя Лизи. Каза нещо на приятелката си тръгна към Нея.
-Здравей може ли?

-Нека да помисля......Ами не.

-Благодаря.-Той седна.-Искам една бира, а ако няма шоколадов сладолед направете.

Въздъхна.
-Няма ли къде другаде да седнеш?

-Има, но аз искам тук.

Отново въздъхна.Отпи от колата си.

Сервитйорката донесе поръчките.
-Пееш добре.

-Благодаря.И ти не свириш лошо.Даже може да се каже,че си мн добър,предполагам.

-Благодаря. Беше доста трудно да науча да свиря сам.

-Хн.-отново отпи.

Той испи бирата си.

Започна да барабани по масата.

Той погледна момичшето на бара дето го чакаше.
-Защото точно тя?

Погледна приятелката си,после Кърт.
-Не те разбирам,но защо просто не отидеш при нея,а мен не ме оставиш на мира?

-Защото не искам при нея. Тя е твърде надеута и не е за мен. И мисли само как да харчи пари и как да купонася яко.

-Тогава си намери някоя която да ти е по вкуса и си живей живота с нея.Така ще може с Лес да си живеем живота спокойно.

-Но как да и кажа, че вече не искам да съм с нея. Дори и да е гадна и тя не заслужава това.

-Че аз откъде да знам.Обикновенно просто се казва.Поне аз така правя.

-Но аз не мога.

-Повярвай ми на нея не й пука дали ще я зарезеш или не.Ако ти я отрезеш има поне дузина които няма.На нея й е все едно с кого ще е.

-Сигурна ли си?