Парка ^_^

Спря люлката с краката си.И го целуна.

-Ъ...С-соуби?! Какво има?

Разшири очите си. Радваше се, че никой няма в парка. Отдръпмна се.
-Сбастиян!

-Обичам те, Ритсука!

-Защо се отдръпвате, милорд?

Намръщи се.
-Соуби!

-Защото ти си мъж!

-Добре Ритсука!

-Suki da yo.

-Аригато. Разкажи ми за Сеймей. Т.е. много добри приятели ли бяхте?

-Не го казвай!

-Не ме гледай така!

-Защо?

-Не искаш ли да те гледам, Соуби?

-Защо?

-Не искаш ли да те гледам, Соуби?

-Защоо си мъж!

-Искам. Но не по този начин!

-Е и? И мъжете имат чувства.

Гледаше го... по някак странен начин.
-А сега?

-Не!

-Така също. Влюбе съм!

-Защо пък не?!-намръщи се.

-Не искам да си влюбен в мен!

-Защоъо те имат чувства къмжени!

-Защо?-Попита измъчен.

-Не всички, милорд.

-Ти си приятел на Сеймей.И мой брат.Искам да сегрижиш за мен.

-Нека! Аз така искм!

-Ще се грижа! Ще съм до теб винаги!

-Обичам Ви! Обичам и, когато правете така.
-Аригато.Но без д мецелуваш!

Изчерви се.
-Защо а?

-Не обещавам!

-Защото ми харесва така.-целуна челото му.

-Защо?!

-Не!

-Защото те обичам, Ритсука.

-Какво „не”?

-Не искам да го кажеш! Нито да ме целуваш.Не го прави.Нали не искаш да ме натъжава?

Не искам!

-Не! Никога!-Каза амбициран. Тъжен.

-Аз искам.Чувство е, как да я командвам?

-Добре, добре.Не се натъжавай... Не искам зарди мен да си тъжен.

-Не искам! Оичай ме като брат!

-Наистина ли?-Очите му сетнха.

-Като брат?-не показваше никави емоции, нбеше тъжен.

-Мхм!-погледна го.-Ще се симаме ли още?

-Не искаш ли?

-Да!-Приближи се до него.