Имението на семейството на Даяна.

Тук.

Влезнаха. Огледа се.
-I missed this place. Where's Dad?

Той се появи.
-Тук съм скъпа. Най-накрая. След толкова години. Дай да те прегърна.-Прегърна я. И я целуна по челото.-Най-накрая в бащтиното огнище след толкова време.

-Saying how much his lacks. And you're welcome home.-"Казва колко много си му липсвала. И, че си добре дошла у дома."

-Me too.

-Остави сега тази английска дивотия и да говорим нашия си език.

Гледаше го неразбиращо.

-Татко... Тя незнае дас говори японски.

-Какво!?-Каза нервно.

Даяна леко се отдръпна назад.
-Excuse me?

-Стига! С мъжа си така ли ще говопрят!? Преведи и. Че утре ще се запознае с годененика си. А след месец ще се ожени за него!

Усмихна се злобно.
-С удоволствие. Tomorrow you will meet your fiance. And after 1 month will marry him!-"Утре ще се срещнеш с годеника си. И след 1 месец ще се ожените!"

-What! No way!

-И защо не?

Погледна ги.
-Well ... I go back to England!

-Not going anywhere!-Хвана я за ръката.

-Let me go!

-Ха! Едва ли! Няма да черниш иммето ни!

-What!?-Не го разбираше.

-Not black our name. Neither their! It was decided some years ago already!-"Няма да черниш името ни. Нито тяхното! Това е решено преди годинивече!"

-No! Someone asks me!? Nobody eh?! So do not expect to accept it! This is a crime! You also know it! Why do we have a choice?!-"Не! Някой пита ли ме!? Никой нали!? Така, че не очаквайте да го приемам! Това е престъпление! И вие го знаете! Защо нямаме избор!?"

-Because you are small! And woman!-"Защото си малка! И си жена!"

-What? Only about it! Пх forget!

-Will not be so easy! Татко какво да направя?

-What!?

-Заведи я в стаята и. И сложи няколко хора пред вратата и. Където излиза с тях ще е!

-Добре татко! Go!-Дърпаше я.

-Хей! Let me go!

-Hardly! Enough! Come on!-Влезнаха в стаята и.

Гледаше го убийствено!

-Даяна! Тази вечер ще се видите! И точка!-Каза и на бащата Хиро.-Чули! Кажи и!

-Добре татко! Dad said that tonight you will be introduced.

-Okay so it is ... But that will not leave it like that!-"Добре така да ... Но това няма да го оставя така!"

-We'll see!

Тя беше готова за вечерта. Намръщи се. Погледна раницата си. Утре щеше да ибяга. Но къде?

-Кажи и да слиза. И и намерете учител по японски!

-Даяна хайде!

-Ok!-Каза недоволно.

Тръгнаха.