Летището...

-А!-Възкликна. Зарадва се.

-Колко много се радва.

-Да, става още по-сладък.

Зарадва се повече.И пищеше.

-Много ли се раваш?

Целуваше го.
-Ще те изям.

-А!-Каза уплаше. И се протягаше към татко.

-Какво? Миличък?

-Шегувам се, мъник.

Погледна го.
-А!-Скара му се.

-Караш ли ми се, а? Мъник? Бати ще се разплаче.

Разплака се.

-Какво стана? о.о

Плачеше.

-Защото ти ще се разплачеш...Може би...

-Не, сладур.Няма да се разплача.И ням да ти се сърдя.

Още плачеше. Беше и изморен. Спеше му се.

-Спи ли ти се?

-Аз ли му направх нещо? т.т

-Не... Не се притеснявай... Защо плачеш тти. Искаш ли да спиш?

Плачеше. Искаше да спи.

-Много се извиняам.

-Нищо не си правил. Хайде да го преспи.

Плачеше.

-Добре.Да се връщаме.У вас ли да ви закарам или да отиваме отново у нас?

-За сега нека да е у вас. И да си взема колата... Че у нас е много далече. Нали ангелче?

Играеше си. И се адваше.
-Ууу!

усмихна се.
-Супер! Тъкмо ще си играм с мъничето.

-Да ^_^.

-Мамаммама!

Гушна го.И го целуваше.
-Искаш мама ли?

-Мама?-Намръщи се.

-Бабабабаба!-Радваше се, че говорят с него.

-Ей, сладур.Можеш да говориш, а? Така помислих, Арон.

-Нека...-Погали главичката на Джони.

-Нанананананана!-Пищеше. И целуна Себастиян.