Темичкааааа

-Аз не съм такъв... Обичам музиката...

-Да.-усмихна се.-Ти тук ли живееш, сми в този град?

-Да. Преди няколо дена се разведох. Беше грешен избор. Имам малък син... Но е много далече с майка си. Липсва ми!

-Имате син?-усмихна се.-Да на кой не би липсвал? А жена ти, липсва ли ти? Защо се разведохте, ако не е лично?

-Не ми липсва. Разведохмер се без причина. Осъзнахме, че сме много млади.

-Поне си имате дете.-усмихна се.

-Да. Но много ми липсва. Те са в Америка...

-Наистина са далече.Сиг съм, че ти липсва много.Кога се виждате със сина си?

-Незнам. Сиг през празниците...

-Толкова малко?

-Да. Аз не исках да е до мен. Все още е много малък. За напред ще видим какво ще стане. Ако исака да се омъжи ще си взема детето. Липсва ми T_Т.

-Според мен трябваше да го взимая със себе си.

-Не мога. Не мога да разделя майка и син...

-Да, хубавото е че не си егоитс.

-Да. А той е още бебе...

-Сиг и ти на него му липсваш.

-Липсвам ли му?-Разплака се.

-х-хей, не исках да те разстроя.-приближи се до него и леко докосна бузата му.

Изчерви се.
-Знам...

Усмихна се.изтри сълзите му.

Изчерви се повече. Добре, че беше полу тъмно.

Махна си ръката.Гледаше го.

-Ох... Извинявам се.

-Не...Няма проблем.

-Благодаря.