Градината~

-Подяволите!-също се трансформира.Опита се да задържи Крис на мястото му.

Избута я силно и грубо. Качи се на дървото и се опитваше да го хване. Размаха с лапа и одраска крилото му.

Леко загуби равновесие.

Изсъска,а зъбите й се оголиха.Появиха й се крила и излетя нагоре.Подхвана Виктор.
-Внимавай ангелче!


Отстъпи няколко крачки назад.

-Опитай ти да летиш с това желязо в крилото си!

Скочи по-високо и го одраска отново.

Елрей тръгна към кабинета на Канаме.

-Тц.-издигна ги по нависоко.


Пръглътна шумно.

Идаде страшен рев.

-Ох! Да бе! Това боли! Стиска ме прекалено силно.

Беше там. ПОчука на вратата му.

-Да?

Презе ми се и скочи върху Крис.Прикова го към земята.

Изрева по-силно и по-страшно. Хвана гърлото и.

Той не видя дървото и в опит да го обиколи удари другото си крило. И падна. Легна по гръб.

Удари с лакът в корема му.

Пусна я и се хвана за корема.

Изправи се леко и тръгна към тях.

Влезна в кабинета му.
-Извинете, но един от новите ни ученици нападна другите... И...

Изправи се бързо.
-Пак ли! Намери ми някои от моята група...

ПРевъртя го по корем и изви ръцете му зад гърба му и ги затисна с коляно.
-Кротко!-изсъска в ухото му.

Беше побеснял и нямаше сили от болката. Издаваше тихи болезнени стонове.

Отиде до тях.
-Добре ли е?-Усети миризмата от кръв по крилото си.

-Когато свърши пълнолунието ще е добре.

Опита се да я избута.

-Да... Но виж го...-Погледна крилото си. Истри с пръст малко кръв и го облиза.

-Да сър!-Излезна от стаята и тръгна да ги търси.

Излезна от стаята. И излезна от академията. Отиде до тях.
-Какво има?

Натисна Крис по силно към земята.



-Пълнолунието не е полезно за върколаците,Канаме-семпай.

Измъкна се, но не напълно.

-О, човече.-Направи стъпка назад.

-Да, но нали трябваше да е в подземията?

Трансформира се в друга форма и завърза Крис със силови полета.



-Лошо стечение на обстоятелствата.

-Моля те! Пусни го! Виж го!

Опиита се да се измъкне от там.

-Хм?-Отиде до тях.-Ако го наранява пусни го. И намен остави всичко.

Елрейн се върна.
-Никой няма от вашата група Канаме-сама.

-Не би трябвало да го боли.Поне не от моите обръчи.Ако го боли е от трансформацията.Поне би трябвало да е така.

Виктор го гледаше. Намръщи се.
-Хей, Кари не е ли е време, вече да го пуснеш и да го заведем в подземията?

Все още правеше жалки опити да се измъкне.

Погледна я.
-Ъх... Както и да е, положението не е чак толкова зле...

-Да...

Направи жест с ръка и го издигна във въздуха.
-Обрачите ще са около него още известно време.До тогава можем да го отведем в подземията.

-Да, моля те!

Ядоса се. И създаваше трудности.

-Добре ще е.

Елрей погледна горе към него. После се обърна към Канаме, а после към момичето.

-Спокойно.


-Ако позволите Канаме-семпай ще ги заведа до подземията и до помещението което беше приготвено специално за това.

-И аз ще дойда с вас.-Каза Елрейн.

-Отивай.

-Внимавайте!-Вики ги предопреди.

-Добре.

-Насам.-тръгнаха.