Общежитието.

Бутна го и го удари.
-Какво мислиш, че правиш!?

-Фей... аз...

-Тск!-Тръгна към общижитията.

Следеше я.

-Фей моля те чакай!

Спря.
-Да Спайк?

Приближи се до нея и я прегърна.
-Виж, аз направих лоши неща през този 1 час... Вярно е, че обичам и двете ви. Но не знам защо, когато съм при теб се чувствам съвсем различно.

-Спайк моля те! Не може така!-Разплака се.

Обърна я към себе си.
-Плачеш ли? Недей.

-Остави ме! Май не разбра, че ме боли!?

-Не искам да те боли. Обичам те!

Не каза нищо. Не можеше да каже, че го мрази, защото не беше така.

Прегърна я.
-Фей, моля те!

-Не Спайк!

-Защо?

-Не ме искаш!

-Искам те.

Погледна го.

-Наистина...

-Джулия те изостави!

-Не!

Тогава!

-Фей обичам те!

Погледна го.
-Още колко ще повтаряш?

-Докато разбереш, че при теб се чувствам различно и те обичам.

-Вече го разбрах! Не ти се доверявам!

-Защо?

-Помисли си защо?

-Заради Джулия и онова преди няколко часа?

-Да.

-Защо не ми даваш още един шанс?

-Хъ! За какво?

-Да... Права си за какво.-Тръгна към общижитието.

Обърна се към него и го гледаше как се отдалечева.

Влезна в общижитието.

След като той влезна тя тръгна към общижитието.

Влезна в стаята си. По-точно в стаята на Фей, защото нямаше своя стая.

Фей влезна в общежитието. Запали една цигара и влезна в стаята си. Погледна го.
-Аз... Мислех, че се разбрахме?

-Няма къде да остана.

-Ох, добре!

Отиде до дивана и седна.
-Тук ще спя.

-Добре.

Легна удобно.

Погледна го. И също легна на леглото си.

-Хей, Фей?

-Какво?

-Тук не е удобно.

-Тук също!