Акатски (Коноха)

Излезна от залата. И срещна Зецу.
-Здравей.

-Здравей партньорке. Какво се е случило. Защо си плакала?

-Ще я изпратя в Кноха. Саске ще се зарадва, че вижда малката си сестричка. И няма да се осъмни в нищо.

-Да... Дано да се радва.

-Няма да се радва.

-Да малко съм изморена Зецу.

-Защо? Да те заведа ли в стаята ти?

-Може и да се държи различно.Все пак е сетсра му.

-Дано! Няма да му простя, ако нещо се случи на Риса! Ще си го плати тъпкано!

-Да. Благодаря ти Зецу.

-Моля Риса. За какво са при... съотборниците. Нали?

-Спокойно.Няма да я убива. ;о -засмя се.-Ще се държи нормално.

-Едва ли!

-Защо пък не?

-Не знам. Той е такъв...

-Да.Дано да се разбират все пак.

-Да! Все пак няма да позволя да се случи нещо.

-Зецу? Итачи ще ме изпрати в Коноха като шпионин. Ще се разделим. Разделят групата...

Поледна я. Натъжи се. Но не показа. Погледна я хладнокръвно.
-Така ли? Щом така са решили...

-Саске няма да й направи нищо.Поне се надявам.

-Да. И аз. Ще и кажа да си приготви нещата.

-Ето пристигнахме.-Влезна.

Влезна след нея.
-Да ти помогна ли?

-Тя е малка дано да не се убиди бързо.Защото Саске все пак ще направи нещо, което да я раздразни.

-Да. Но дори и той не е толкова студен, че да отхвърли малкта си сестричка. Дори и да не и е сестра няма да убиди дете. Но тя е силна няма да и се случи нищо. Хайде ела с мен и ми помогни да я успокоя, едва ли ще приеме нормално и спокойно.

-Благодаря ти. Само ще легна.

-Добре.

-Добре.-отидоха при нея.

Итачи влезна вътре. Видя Зецу.
-Кхм!-Закашля се като го видя в стаята на сестра си.-Какво правиш в стаята на сестра ми?

-Тя е мой партньор. И исках да и помогна. А и изглежда изморена.

-Споконо брат.

-Итачи... Спокойно, те са само приятели.

-Да. Но все пак това не е основание той да е в стаята и.

-Стига Итачи... Кажи, че отивам в Коноха като шпион и си тръгвай.-Беше му сърдит.

-Спокойно Учиха!

-Хей... Риса.Не се сърди.

-Защо искаш аз сама да отида?

-Заьото няма да подозират. Дейдара помогни ми.-Потърка челото си. Колко трудно беше да се гледа дете...

Зецу седна до нея.
-Хайде Риса спокойно. Ти си добър партьор, но трябва да го правиш... За екипа.

-А и ние не може да отиваме, Риса.

-Знам го това!

-Тогава не се сърди на Итачи.

-Няма...

Зецу беше доволен. Усмихна се незабележимо.

-Как го правите!?