Улиците /Коноха/

-Да, ти си сестра. Аз никога не съм била в болница.

-Така ли? За 1-ви път ли ти е?

-Да...

-Не си ли си се разболявала?

-Да... Но имах приятели, които ми помагаха... Даже имам огромна рана...-"По-точно брат ми ми пяомогна."

-Така ли? Ако има възможност да се помогне без да се отива на болница е добре.

-Да... Имаше въжможност.

Усмихна се.
-Тогава добре.

Усмихна се също.

-Сега как се учвстваш?

-Много добре.

-Супер.-сумихна се.

Усмихна се също.
-Знаеш ли чувството, когато някой ти липсва много?

-Може би да. Защо?

-Сега се чувствам така...

-Кой ти липсва?

-Ами... Братята ми... Имах и трима приятели...-За родителите си не спомена, защото не и липсваха. Тя не ги помнеше добре, даже и не ги харесваше.

-А да. Е сега си при Саске.-усмихна се.

-Да... Но той не ме иска тук... По край него...

-Сигурно все още заради родителите му.

-Но какво общо аз имам с това?

-Трудно ще се промени с такова настроение от години.

-Да...

-Затова и ти трябва да го разбереш.

-Да...