Улиците.

Разроши й косата.
-Не плачи де. Ако се върне и все още сте гаджета, мнението ми ще се промени към него.

-Може.-Бихтер изпи от виното.-Много е хубаво.

-Наистина ли!?

-Да. Тук е най-хубавото.-Отпи от кръвта. После жано си облиза устните. Тя имаше хубав врат. Прекалено хубав врат.

-Да, да.-засмя се.

Леко се усмихна и отпи от виното. После го погледна и забеляза, че си облиза устните. Погледна го леко странно.

Разсърди се.
-Защо се подиграваш!?

Погледна я?
-Ъм... Не обичам да са ми мокри от виното.

-Не се подигравам.

-Аа.-усмихна се. И отново изпи от виното.-После, ако нямаш време, искаш ли да се разходим? Не искам веднага да се връщам на академията.

-На мен не ми изглежда така.

-Разбира се. и на мен. Така и така не влезнах в часовете.

-Не беше за подигравка.

-Защо не влизаш?

-Добре вярвам ти.

-Защото в момента съм с теб. Не мога да съм едновремено и на 2 места.

-Дам, трябва.

-А, да. Надявам се да не съм те задържала аз?

-Много си скромен?

-Не. Предпочитам да съм с теб.

-Да.

Стивън беше в града. Видя Айдо и Алекс и изтича към тях. Прегърна ги от раменете.
-Айдо, Алекс!!!

Усмихна се леко.
-И на мен не ми се влиза в часовете.

Изпищя. Обърна се и го целуна по усните.
-Стивън!

Засмя се тихо.
-Чудесно. Но ти си сутринта.

Усмихна се също. И й отвърна.
-Липсвахте ми! Какво правите?

-Да, и ти ни липсваше.

-Да, исках да съм вечерта. Като теб.

Гушна го. За сега нямаше намерение да го пусне.
-Много, много ми липсваше.

Засмя се.
-Малко трудно.

-Какво има, Айдо? Не ти ли липсвах?

-Нали ти казах, че ми ми липсваш?

-Защо?

-Айдо си държи на обещаниетоо!-Гушна го.

-Защотото... Не е време за това...

-Какво обещание?

Погледна го. И отновоотпи от виното.
-Е, после къде ще ме водиш?

-Ако се върнеш и ако не си като преди и ако все още искаш да сме приятели, той няма да ни се бърка. Т. е. няма да мрънка.

Замисли се.
-Има хубави старини, но... Не е за през ноща?

-Е, намерил ли си някое момиче, Стивън?

-Нее. Аз държа на Алекс, не искам да се разделим.-усмихна се.

-Защо?

Усмихна се широко и победоносно.
-Видя ли Айдо? Казах ти, че няма да го направи.

-Страшно е.

-О, сериозно? Стивън, това ти ли си?

-Да, аз съм.-усмихна се доволно.

-Нека, аз не се страхувам. Хайде, да отидем там.

-Да Айдо, защо правиш така?

-Ох, знам...-"Но не знаеш за вампирите. И какво толкова нали ще знаеш."-Беше сигурен в себе си.

-Макар, че си женкар, идиот, самовлюбен, не си лъжец.

-Да, Айдо. Само може да махнем частта с идиот. хД

-Отиваме, нали?-усмихна се.

-Да.

Въздъхна.
-Добре.

-Аз ви оставям сами.

-Нее, и ти ми липсваше. Даже да намерим Дарк и Виктор.

Усмихна се.
-Супер.