Hospital...

Такуя се усмихна широко. Отиде при бебето си и погали нежно личицето му.

Сестрата се усмихна и подаде бебето на Суки.

Суки взе детето.
-Здравей миличък.-ПОгледна Такуя.-Той е победител. Толкова трудно беше да го държа... Ще го кръстя Виктор?

Усмихна се широко.
-Прекрасно име. Здравей, Виктор.

Взеха я на нормална стая.
-Най-накрая.-Държеше Виктор.

Такуя отиде при тях. Усмихна се на Виктор.
-Колко е сладък. И мъниче.-усмихваше се.

-Да.-Беше разтревожена.-Защо родих рано? Докторите казаха, че всичко е наред, но не е. Това, че родих рано не е наред. Обади ли се на родителите ни?

-Да, обадих им се. Ако всичко е наред, няма за какво да се тревожиш. Ще говорим с доктора.

Майката на Суки дойде.

-Може би си прав. Така ли Вики? Тати прав ли е? Ти искаше по-бързо да дойдеш при нас, нали?

Бебето се усмихваше.

-Искаше да му купувам играчки.-засмя се.

Почука на вратата.

-Да. Ти му обеща. Сиг е някой от нашите. Да.

-Сиг. Ама аз му купих много. Сега иска да играе с тях.

Влезна майка й.
-Суки, Такуя, честито ви.-усмихна се. И отиде при тях.

-Мамо... Къде е татко?

Баща и влезна.
-Тук съм.

Отзад дойде и майката на Такиуя.
-Суки? Такуя!?

Бебето се прозя.

Погледна ги.
-Здравейте. И благодаря.

Баща му също влезна. Отиде да види бебето.
-Къде е внучето ми?

-Тук е, виж колко е сладък.-усмихна се.

Погледна баща си и неговия баща.
-Здравейте... Ето внучето ви господине.

Беше сгушнат в майак си.

Майка му отиде при бебето.
-Миличко... Добре дошъл.

Взе го на ръце.
-Колко си сладичък.-погали бузката му.

Намръщи се. Щеше да се разплаче.

-Все още не свикна със всички, дори и с Такуя.

-Поне при мен не плаче.-засмя се.

-Ще свикне. Вс с времето. Нека да стои така при всички, за да свикне по-бързо. Аз съм ти дядо.-говореше на бебето.

-Да така трябва да е.

Разплака се. Чуваше майка си и я искаше.

-Сега ще ти свикне тате.-усмихна се.

-Стой при дядо си, мъник. Мама е тука, никъде не бяга.

Още плачеше. Но чу и баща си и спря да плаче.

-Лол, как така?

Бащата на Такуя също отиде до бебето.
-Здравей.-Погали ръчичката му.

Обърна го към Суки.
-Ето, виж къде е мами.

Такуя го целуна.

Усмихна се без зъпци.

-Колко е сладък само. Хубаво е да си дясо... Макар и рано. /бахти римата/

-Така е, татко...

-Защо да е рано?-Ядоса се.

-Суки скъпа стига... Ти никога ли не си спокойна?

-Рано е все още, Суки. И ти го знаеш много добре.

-Така и така щяхме да имаме.