Кулата по Астрономия

Лили се усмихна мило.
-Не знаеех, че е успокоително да си говориш с теб Потър...

- На мен ли го казваш Еванс. Всеки път като ми стане трудна си намирам някое спокойно местенце и започвам да си говоря. Така открих какъв добър слушател съм.- намигна й и погали нежно косата й.

Лили засмя леко.
-Ама голям идиот си!

- Само за теб Еванс.

-О, поласкана съм Потър. Но не мога да ти повярвам, че това е специално за мен.-Тя сезасмя.

Погледна я право в очите и каза напълно сериозно.
- Еванс аз те обичам! Още от първия ден във влака, когато се засъпи за приятеля си и ме скастри.- усмихна се на спомена.

Лили отвори устата си, за да каже нещо, но я затвори и се обърна напред после пак се обърна към него и отново си отвори устата, но пак я затвори. Тя го знаеше, но никога не го беше чула от него.
-Потър, не Джеймс...-Тя не знеше какво да каже. Почувства се странно като чу това. Щастлива, но и ядосана и развълнувана. И лицето й издаваше тази й обърканост.

-Оо Еванс!- засмя се.- Успокой се. Не очаквам нищо от теб. Поне не сега. Но е освобождаващо да го кажа на глас. Освен това все още не съм се преборил, с гигантската сепия, за сърцето ти.- намигна й.

Лили както беше обърлана изведнъж избухна в смях.
-От къде се сещаш за такива неща...

- О скъпо мое цвете! Аз помня всяка дума, излязла от прелестната ти уста, към мен.

-Ахахахха, тогава го направи!-Тя му намгна.

- ООоо! Не се и съмнявай, че ще го направя! Вече съм приготвил бронята и наточил меча. Само трябва онзи господинчо да определи най-накрая часът и мястото на дуела.

-Може би е чул славата на великия Потър и се е уплашил.-Тя се засмя.

- Напълно възможно е! Все пак не с една или две сепии съм се дуелирал.

-Даа, все пак не е лесно да се изправи срещу сепияубиеца Потър.-Тя се засмя и се разтрепери малко. Вечерта беше хладна.

Свали наметката си и я обви нежно около раменете на Лили.

-Благодаря...-Имаш и нежна страна.. Или просто го правиш, за да ме впечатлиш?

- Е ако си се впечатлила, това ще е бонус. Но ако щеш вярвай родителите ми се ме възпитали да бъда кавалер.

Лили се засмя всякаш не му вярва.

Нацупи се.
- Вярно е! Дори ме накараха да мина досадните уроци по етикет.

Лили продължаваше да се смее.
-Ама? Ти си сериозен?

- Естествено! Джеймс, не дръж така ножа! Джеймс говори така! Джеймс храни се така е не иначе!- имитираше гласа на възпитателката си.

-Това е ужасно... Сигурно знаеш и салонни танци?

- Естествено само пусни музиката милейди.

-Но аз не знам... Какво ще правим?-Тя се засмя.