Из пустинята

-След...кое?-не я разбираше.

-След ъъъ...-Изчрви се.

-Не ти се връща...след...да разбрах.

Изчерви се повече.
-Не само за това... Вече те чувствам още по-близо.

-Аз също.Винаги съм те чувствал близо...колкото сега.

Започна да трепери повече. И от студеното време и от нерви.

-Какво те притеснява?-попита и я гушна по-силно.

-Всичко. Брат ми. Твоят брат. Екипът ми. И куп такива неща.

-Защо?-погледна я притеснено.

-Незнам. Задушавам се. Твоят брат е странен за това...ме притеснява да съм с него... А моят брат, ако научи... ще ни убие...поне мен.-Въздъхна.

-Кой убива?Той?!Само да посмее.

Усмихна се.
-Няма ли да позволиш?-Целуна го по бузата. И се отпусна в ръцете му. Беше и станало много студено. Не исещаше пръстите си. И беше пребледняла от студ.

Погали лицето й.Взе я на ръце и тръгна напред.
-Пребледняла си.

-Добре съм...-Излъга. И се згуши в него. И се опитваше да не заспи.-Нали не го правеше?

-Сега имаш нужда.Бледа си...Студена си като лед.-започна да вързи по-бързо.

-Хмм...-неможеше да изтърпи този студ. Трепереше като листо. И най-лошото неможеше да се овладее.-Страно в-време.-Каза заеквайки.

-Не иска да се разболяваш...-забърза движебията си много по-бързо.-Спокойно...

-С-спокойна съм. Просто сега искам да съм у вас под завивките.-Згуши се по близо до него. За да вземе от топлината му.

Погледна я.После целуна челото й, след което тръгнаха.

Патролираше из селото.Наблюдаваше.

Дейдара беше в пустинята.Докато търсеше Гаара, видя сестра му - Темари.

Поледна към небето.
-Хм.Скоро може да има буря.-Сбърчи нос.

Мина зад нея.Засмя се с глас.
-Пак си нещо, сравнение с брат ти.

Обърна се светкавично и извади ветрилото си.Застана в бойна поза.
-Акатски.-изсъска през зъби.

-Изненада ли се?Или по-точно се изплаши.-каза подигравателно.Той се качи в/у хартиената си птичка.