†Домът на Хелсинг†

Тук...

Котаро беше ранен от ръката и вървеше бавно напред...Спря се пред къщата....

Тя излезна, за да взаеме вестниците. Видя малкото момченце. изтича до него.
-Добре ли си сладурче.-Взе го наръце и влезнаха вътре.

Беше в безсъзнание...Леко се раззмърда.

-Горкото дете. Кой мръсник би го направил?-Постави го да легне. Погледна раната му. Извади куршума от ръката му. И го превърза.

Той леко отвори очите си...
-О-оний...сан...

Усмихна се.
-Они-сан? Не сладурче няма го тук.-погали косите му.

Отвори очите си.
-Къде е той?

-Незнам сладурче. Кой е брат ти? Може и да го намерин.

-Не...той сега се бие...-погледна я.-Ти коя си?

-Аз съм Хелсинг...-Усмиохна се.-А вие кой сте красевецо?

-Котаро.-зарадва се като чу името й.-Ааа...хонтони? Хелсинг!

-Да.-Усмихна се.-Познато ли е?

-Не, за първи път чувам такова име в момиче.Много ти отива.

Усмихна се и леко почервеня.
-Благодаря ти. Незнам... Сигурно мамс и татко са искали момче или просто са харесвали това име...

-Яко е ^_^ -усмихна се.


Жиро търсеше малкия си брат.

Целуна го по челото.
-Гладен ли си красавецо?

-Да, ама брат ми...Ако и той е гладен...?

-А той ще яде, когато дойде. Ще ми кажеш ли как се казва и къде се биеше?

-Жиро...Не помня къде...бях в безсъзнание.


-Котаро!-викаше...

-Жиро? Добре.-Тя отиде до кухнята сложи супа и му го даде.-Ти яж аз сега се връщам. Добре ли красавецо. И стой мирен. Не излизай вънка и не отвори врата.-Намигна му и излезна.

-Добре...и аригато!-викна след нея и започна да се храни.


Жиро търсеше брат си.

Погледна подозрителното момче. Взе електричната си резачка и тръгна към мъжа... Който беше...
-Вампир... Е, днеска сама ще работя =.=".

Продължаваше да яде.

-Къде е...Котаро! =.=

Пусна резачката и тръгна към него. Но се спря като чуъ котаро. Спря резачката.
-Котаро. Ти ли си Жиро?