Градът

Тук е града

Карини се разхождаше из града на път за дома си

-Хъ..*не беше много очарована от мястото и гледаше отегчено наоколо*

Ичиру се разхождаше в града, погледа му бе забит в земята.След малко забеляза момичето, което стоеше пред него.

Тя продължаваше да гледа отегчено..после се спря преди да се блъсне в момчето пред нея

-Оу, извинявай.-но в гласа му грам, съжаление нямаше.Пред да й направи път, попита.-Къде е зоомагазина, знаете ли?

-Не..*отговори студено*

-Защо? Хъх..Искаш ли да търсим заедно?

-Не мисля

-Защо?-отново следваше същия въпрос..

-Какво те интересува

-Защо питаш?И не ми отговаряй на въпроса, с въпрос.

-А ти не ми казвай какво да правя*Погледна го студено*Виж..нямам време..*тръгна напред*

Тръгна след нея.И я хвана за ръката и я стисна.
-Сиг ли си?-духаше вятър.

Дръпна ръката си
-Да*косата и се разроши малко от вятъра*

Гледаше я.Дръпна я за ръката и търсеше зоомагазина заедно с нея.Намери магазина.
-Съжалявам, че съм толкова груб.

-Тц..а аз незнам какво изобщо правя с теб

-Не искаш ли да се разодим заедно.Значи искаш да се загубиш?

-Мога да се справя и сама..спокойно

-Не, не можеш.Избери ми коте.

-Ъх..ти си бил голям досадник..избери си сам..все пак няма да е мое*обърна се настрани и изгледа студено в пространството*

-От къде знаеш?Може да ти го подаря.

-Все едно

-Не е все едно.Вместо да се разходиш в града сама, ще си с котето.

-И без това обичам да съм сама..ъх..тръгвам си