Гората на академията

Тук гората на академията

Лизи се разхождаше из гората.Стигна до една поляна.
"Перфектно"помисли си.Беше идиално за тренировките й.Тук нямаше кой да я види,да й пречи и да й досажда. Извади катаната си и започна да се упражнява.

Скоро в определен радиус дърветата бяха или изкоренени или нарязани на трескички от техниките й.Ситни капчици пот се стичаха по нея.Седна на земята и се замисли как може да осъвършенства техниките и уменията й.Искаше да стана силна.Сегашната й не бе достатъчна.Скочи на крака и за почна отново да тренира.Замахваше с юмруци,пробваше ретниците си.

След няколко часа реши,че тренировката й е достатъчна.Наоколо трябваше да има малко водопадче и я се запъти към него да се измие и освежи.След като свърши това легно на тревата и се загледа към небето.Имаше облаци.Започна да наблюдава фигурите които образуваха.Скоро се унесе и заспа.

Събуди се.Погледна колко е часът и тръгна.

Отиде до водопатчето и падна на колене.Притърколи се и падна във водата.

Лю я видя и отиде до нея. Сложи си очилата, за да не направи някаква глупост.
-Какъв ти е проблема?

Изви глава.
-Махай се.Не те искаме тук с нас.-гласът не беше на Лизи.

Той коленичи.
-Моля те стига. Мислиш, че ще можеш да ми направиш нещо?

Около него се появиха пламаци хващайки го в затвор от пламаци.
-МАХАЙ СЕ!Това тяло ми трябва!

-Това тяло? Не, това тялое мое.-Той премина през пламъците.-Ще пазя това хлапе.-Приближи се до нея.

Изправи се и прие своя облик.
https://2img.net/h/oi44.tinypic.com/f4g46r.jpg

-Ти вече имаш тяло остави моето на мира.-Приготви катаните си за битка.

Той си махна очилата. Затвореното му око светна зелено и той взе демонската си форма. Приближаваше към нея. И с всяка една крачка тя получаваше рана.

Усмихна се злобно.
-Трябва ти нещо повече,за да ме победиш.-Пламаците я обгърнаха и тя изгоря до пепел.После пепелта започна да се завихря докато не се появи отново тя без нито една рана.

Той се расмя. Направи последна крачка към нея и демона и експлодира.

Частите се събраха отново.Тя отново стоеше изправена.
-Не можеш да ме унищожиш така.Аз се регенерирам от всички рани.Естествено има един начин да ме унищожиш,но за да унищожиш мен трябва да унищожиш момичето.

-Хъх!-Хвана я за гърлото.-Има начин и без да я унищожа...

-Сигурен ли си?И защо просто не ни оставиш с нея сами?Аз няма да й направя нищо.Все пак ако я убия трябва да си търся друго тяло,а това би било проблемно.

-А, защо да те оставя.-Той каза няколко магически думи. Мушна си ръката в нея и издърпа Лизи.-Сега мога да те убия без да и направя нищо?

-Не неможеш.Аз пак ще се регенерирам и ще отида да намеря друго тяло за престоя си,а тя ще умре защото аз я поддържах жива,а сега когато е без мен ще умре.

-Пха!-Той се ухили. Част от него навлезе в Лизи за да я подържа жива.-Мислиш, че не съм измислил всичко ли?

-А наистина ли смяташ,че това ще действа за дълго?Просто ми я върни.Аз имам нужда от нея докато съм в това време.След това когато свърша работата тук ще се погрижа за нея и след това ще си тръгна.Какво толкова ти пречи и без това не те е грижа наистина за нея?-Превърна се в пламък и отново навлезна в тялото на Лизи.Изтласка Лю навън.-Много по-добре.

Той въздъхна.
-Много си дразнеща. Остави я намира.

-Ще я оставя,но само когато свърша това за което съм в това време.

-Не. Сега ще я оставиш!