Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

Тук

Тя се прибра. Отвори гардероба и си извади дрехите.

Преоблече се и тръгна.

Даде и клуча.

Взе ключа и отключи.Вкара я вътре.
-Спокойно всичко ще бъде наред.

-Това е моята къща? Да товае.

-Ами брат ти каза този адрес и ключът става значи това трябва да е вашата къща.

-Мхм.

Кърт влезна. Хвана сестра си. И леко се отдръпна.
-Пила ли си!? Аз какво ти казах!? Просто никога не ме слушаш.

-Тя не трябва да пие?

-Не, може. Но не чак толкова. Пфу Ужасна си!

-Аз...ъм съжалявам.Не трябваше да я оставям да пие толкова.

-Не си виновна.-Растресе Лес.

-Пусни ме!

Раздели ги.
-Това с нищо няма да промени нещата.Утре най-вероятно тя няма да си спомня нищо.Сега е ще е най-добре да легне и да се наспи.Ако ми покажеш къде е стаята й ще я преоблека в пижамата й и ще я сложа да си легне.

-Горния етаж в дъното.

-Благодаря.-Заведе я и и помогна да се преоблече,а след това да легне.-Всичко ще бъде наред миличка.Обещавам.

-Естествено ще бъде. Така говориш сеедно, че съм направила нещо хД.-Намери плучено мече и го гушна.

Усмихна се.
-Нищо не си направила.-Излезна от стаята й и тръгна към входната врата да си отиде вкъщи.

-Стана късно. Остани тук.

Погледна го.
-Не е толкова късно.И мога да се справя с всеки нападател.

-ДА. но по-добре остани.

-Нее.Предпочитам да се прибера.Все пак благодаря за поканата.-Без повече приказки се обърна и продължи пътя към вратата.

-Добре. Чао. Ще се видим в училище.

-Предполагам.

-Да.

Усмихна се мило.
-И не и се карай много аз съм виновна,че не я спрях.