Дворът

-Никой не може да ни мине!

Тя почервеня.
-Н...не е..ес...естествено.

Намигна на Джордж.
-Ти сега нещо ни базикаш нали Кристи-Блисти?-ръката му още стоеше на раменете й.

-Мхм, сиг ни бъзикаш.-седна до нея.

-Какво ви кара да го мислите?-Попита тихо.

-Ами познаваме те.-отново намигна.-Знаем всичко за теб.Наблюдаваме те.И само да направиш и една грешна стъпка може да бъде фатално.-правеше се на някой злодей от филм.

-Да, ако не искаш да си разсечена от джедайския ни меч по-добре внимавай.

Тя се уплаши и се одръпна леко.
-Ъъъ... мен ли? Аз...

:D
-Трябваше да си видиш лицето.-падна на земята и започна да се превива от смях.

Джордж започна да се смее.
-Просто се шегуваме

Тя се изправи.
-Добре.

Сърдиш ли се Любов.-Още беше на земята и се опитваше да увладее смеха си.

Той се изправи, хвана я за рамото и я дръпна силно, така че тя отново да седне.
-Не се сърди де, проето шега.

-Не се сърдя.-Тя прибираше учебниците си.

-Момичета.-промърмори си под носа.

-Радвам се, че не се сърдиш.

Тя се усмихна.
-Имам работа. Ще се пробвам като гончий. Може и да сме от един отбор Фред.

-Ти играеш куидич?Жестоко!!!

-Мхм наистина супер.

-Ще играя, ако ме вземат в отбора. Тренирам от 5 годишна. И ви наблюдавам всеки мач. Супер сте.

Хвана се за сърцето мелодраматично.
-Джордж мисля,че съм влюбен.

Засмя се.
-В коо~й ли?

Тя гледаше любопитно.

-И аз се чудя в кой ли.

Тя се расмя.
-Ще дойдете ли с мен?