Класна стая

-Бил е на себе си, даже и със зрението.-похвали се.

-И аз къде бях Айдо.

Целуваше го...по устните.
-Извинявай... Незнаех...

-Рука...да ти призная ли нещо?...Ама първо обещай,че няма да се ядосаш.

-Щом казваш.На къде са общежитията или там каквото?

-Спеше.-ухили се.После се обърна към Микото.-Аз ще те водя.

-Щом казваш, значи е нещо, което ще се ядосам.

-Хм...-Погледна момичето.-Общижития? Защо ще си там? Там е гадно...

-Ами ръката изобщо не ме болеше.

-Ами,защото там трябва да остана.И нямам нужда никой да ме води.Просто ми кажете къде е.

Намръщи се.
-Ще ми се развали някой ден лицето, ще стана горзник,з аради вас!-после й обясно точно къуде се намира общежитието.

-Да бе...

Ядоса се. И го удари наистина.

-Ауч...

Засмя се.
-Ти си идиот,но си забавен.Благодаря за насоката.Беше ми приятно Алекс.С теб не толкова Айдо,но все пак.Чао-Излезна да си намери стаята.

Той веднага излезна от стаята тръгвайки от др път към стаята й в общежитието.

-Оф...пак на мене остана!-Влачеше чантата след себе си.-Чао братовчеде и Рука.

Направи сърдита физеономия.

-Чао Алекс.Рука не ме гледай така.Искаш ли да тръгваме?

-Добре1-Каза сърдито.

-Стига де.Беше шега.А и не стана нищо неприятно.Или стана?

-Не. Не стана...

-Тогава защо се цупиш?

-Защто ме излъга...

-Казах ти.Само се шегувах,а и нали ти казах сам истината?

-Няма значение. Пакме излъга!

-Съжалявам!Съжалявам!Съжалявам!

Обърна се към него и го целуна.
-Добре.

Прегърна я.