Класна стая

-Спокойно дребосъче.Аз още си те обичам.

-Неее,няма нужда.И сама мога да се оправя.Пък и през повечето време е забавно.

-Между другото аз съм Фей Валентайн.

-И аз те обичам.

Незнайна ревност напираше в Рука.

-Е аз ще държа.

Айдо се върна.
-Липсваше ми.-седна до Микото хД

Настани се на стола.

-Ех маничето ми.Не се безпокой каквото и да става винаги имаш мен иможеш да разчиташ на мен.-целуна челото й.

-Микото Такимото.-каза на Фей и момчето.Обърна се към Айдо.-На мен никак не ми липсва егото ти,но какво да се прави.-погледна пак момчето.-А ти как се казваш?

-Досажда ти? Може да го оправим.

Усмихна се.
-Знам.

-Ей! Престанете с приказките!

-Няма да можеш.-оплези се на Фей.-Ей, като така й казвате, тя мисли, че съм лош брат.-каза на Кайн и Алекс хД после се обърна към Микото.-Може би, но след време ще разбереш, че не можеш без мен.

-Шимизу Такимото.-и се обърна напред.Не искаше да ядосва учителя.

Засмя се.
-Че защо само да си мисли?Та това си е истината Айдо.-каза през смях.

-Приятно ми е Шимизу.-усмихна се и се обърна към Айдо.-Леле прав си.Направо не мога да дишам без теб.-каза саркастично и завъртя очи.Но се забавляваше.

-Ох!-Сети се за Спайк и Джет. "Тя наисатина не можеше да Диша без тях."-Винаги ли е така досаден. И груб?

-Ей ти русия! Ханабуса. Ела тук.

-Не съм досаден, ни най-малко груб.Да, така е миличка.-обърна се към учителя.-Протестирам!Не съм този, който аз говори само и другите говорят! =.=

Гледаше наоколо.

Погали главата на Алекс.
-Прав е Сенсей,и аз говоря.

Изкикоти се.

Като чу името си тя също се обърна.

-Да вярно е. Там вашата редичка Ханабуса. И Вашата Акатски. Без Соуен.

-Хе! Аз защо!?

-Точно.-погледна Микото, после учителя.

-И аз ли говоря?

-Благодаря сенсей.

Почувства се малко виновно.
-Съжалявам сенсей.

-Не момче ти не говорих. Ти синекосата! И Новата.

-Аз нямам вина!-Алекс.

-Оф!-Кога ще свърши тозои час!?

-И Микото също говори.Да трябва да се чувстваш виновна.-ухили се.

Мълчеше си не искаше да ядосва учителя.