Класна стая

Погледна Микото.
-Какво? Не мога ли да му кажа?

-Не помислих какво чувстваш.-наведе глава.

Чакаше да почне часа.

-Ако тя реши ще му каже.Ти не можеш.На теб ще ти бъде ли приятно да харесваш някого,но някой друг да му го каже?

-За какви чувства?-Хвана лицето му.-Вече имам чувства към теб! Да още нещо има... Но не е силно както преди.

-Не се карайте.-Каза им.-Джет какво има?

-Спайк! Търся го. Има работа за вас. Сам не мога!

-Няма нищо. Настани се някъде.

-Добре де! Няма да кажа. >_<

Седна до момичето.

Усмихна се плахо и съвсем лекичко се изчерви.

Четеше си уроците.

-Не се цупи.Ще ти се получат бръчки и вече няма да си толкова секси.

-Джет... Не можем. Няма постранство. Изкривихме го колкото можем...

Раздразни се. И го удари леко.

Усмихна се и седна.

-Здравей. Аз съм Алис.

Усмихна се широко на Микото. Разроши косата и.

-Това за какво беше?

Сбърчи нос.

Повдига въпросително вежда и наклони глава на една страна.
-Защо не ми се сърдиш?Не те ли обидих тукощо?

-Ами... Обърках коментарите.

-Моля!? Къде е Спайк.

-С Джулия е.

Засмя се.
-Спокойно няма да ми излиза толкова бързо бръчки. Аз не се ядосвам толкова бързо. Всеки ден се грижа за лицето си.

Това беше грубо.

-Оооо.

Заспа.

-Как не се сетих?

-Да. Извинявай.-Целуна го по бузата за извинение.

-Значи все пак си му казала къде е.

-Ами да. Т. е. те сами се намериха. Благодарение на проклетия Вишъс.

Изправи се и се примести някъде другаде.

-Как ще ти се сърдя.-Ухили се.