Класна стая

Кайн се усмихна и намигна на Рука.


-Организаране не значи задължително присъствие нали?-попита Кари.



Микото се засмя.
-Хубаво е да си сред хора ли щеше да кажеш Айдо?

-Не е задължително. Но тъй като си нова можеш да дойдеш и да прекарваш повече време със съучениците си.

Алекс разбра. И го погледна.

-... Да, сред хора.-пак му се пиеше кръв. Леко въздъхна.

Също я погледна.
-Първият ни 14 февруари, който ще празнуваме.-усмихна се.

-Добре де разбрах.Официално не е задължително.Неофициално е задължително.


Сложи ръка на рамото му.
-Всичко наред ли е?Да не би лидера на фен клуба ти да е напуснал?

-Да, но пак няма да сме заедно!

-Да нещо такова.-Канаме се обърна към говорещите.-Учудваш ме Виктор...

-Ъм... Моля защо?

-Ще сме по далеч от Айдо, спокойно.

-Ха, нищо подобно. Умират за мен. Ама аз не им обръщам внимание.

Почуди се дали ще се измъкне ако каже,че е болна,или по-добре,че си е счупила крака,или още по-добре и двата крака.


-Разочароваш ме Айдо.Да не обръщаш внимание на хубавите момичета.Срамота.Очаквах повече от теб.

Канаме се засмя. Днес беше в настроение.
-Притесняваш се, че нямаш партньор?

-Не Стивън! Ще има момичета! И забравяш, че усещам всичко! Защото наблюдавам всичко в теб!

-К - какво? Не съм направил нищо о.о

-Нали обрщам внимание на теб?

-Мне...с партньор е скучно.


-Да обръщаш ми,но помисли и за скъпите си фенки.Направо ще им разбиеш сърцата.

-Щом казваш.-Омърза му да работи със страни ученици.

-Не! Знам, че ти харесвца партити, не защото ще сме заедно, а защото ще има много момичета от днеевната смяна.

-Аз ще съм с Дарки.

Кристифър влезна в стаята. Стана му неудобно като видя толкова много очи върху себе си.
-Извинявам се.-Без да погледне никого отиде и седна в един празен чин.

-Ха! Знаеш, че не съм такъв.-засмя се леко.

-Не е вярно. Ако беше това щях да съм при другите момичета.

Погледна Крис.


Засмя се.


Кайн гушна Рука.
-Ще си моя дама нали?


Джен влезна щастливо.
-Здрасти.-каза усмихнато и седна.

-Здравейте. Защо никога никой не идва на време?

-Нали беше в добро настроение. Какво му стана.-Рука не разбираше.-Да естествено.

-Нали се извиних?-Каза тихо и несигурно.

-Не знам Стивън. Ти си като Айдо и Вики.

Погледна Канаме.

-Не е вярно, аз съм различен.

-Съжалявам,но времето е толкова хубаво,а вътре е толкова мрачно.-каза с усмивка.


Кайн сви рамене.

Въздъхна.
-Добре. Няма значение. Този ът ние организираме.

-Защо? Винаги дневната смяна го правеше?

Вики взе мечето си и го гушна.

Вуздъхна.
-Добре. Дано.

Крис не разбираше какво прави тук. Беше си щастлив сам в старото имение на баща си.

-Така е Алекс.-усмихна й се широко.-Аз харесвам теб.

-Канаме-сама,Какво точно се очаква да направим?

-Не знам. Не разбирам от това...

Вики мислеше какво може да се прави.
-Трябва да питам на Дарки.

-Добре.-Усмихна се.

-Ти с Дарки ли ще си Вики? ^^ -попита Стивън.

Усмихна се.


Премести се да Крис.
-Здрасти.

-Да ^^. Няма момиче, която да заслужава мен.

Алекс се засмя.

Усмихна се на нея.
-Здравей.

Елрейн влезна. Пишеше нещо.
-Много се извинявам Канаме-сама. Но трябваше да свърша работата, която ми дадохте.

-Добре.-Седна отчаян. Нямаше да ги поправи тези ученици. Но не и се ядоса.

-Така е, Вики. ; )-усмихна се.

-И така ще правим ли нещо или само ще стоим?


Беше широко усмихната.