домът на Карини

-Да ^_^ изморена си...хмм...

Почервеня.
-Кактоо и да е..хайде сладурче..отиваме да спим-каза и взе котето си,след което отиде в спалнята и облече пижамките си.

Също взе котето и отиде след нея.
-Мога ли да спя при теб?

-Ъм..да,разбира се-Отново леко почервеня.

Усмихна се самодоволно.И легна на леглото.

Тя също легна и взе котето до себе си като започна да го гали.

Негвото коте лежеше на земята...Прегърна Каринин.

Не обърна внимание..продължи да гали котето и то се размърка и заспа.

Иичру въздъхна и се отдръпна.

Обърна се по гръб.
-Защо толкова се карахте с брат ти?На мен ми изглежда свестен тип..

-Емз карахме се..ти не го познаваш...по външен може да е светстен тип.

-И по характер ми изглеждаше свестен.Знам да преценявам хората,а й не гледам само външноста.

-Само за няколко часа? Хаха...Зеро не е от най-добрите...има ужасен характер.

-Всъщност не мисля така..

-Да, защото не си живяла с него ъ...7 год.

-Все едно..

-Да, така е...

-Не ми се спи..излизам.-стана и се преоблече..

-Няма нужда...Все пак ти живееш тук.-той също стана и се облече, след което взе котето и излезна.

-Бака!..-каза и излезе след него..