`Домът на Ичиру`

here.

Ичиру се облече набързо и тръгна към стаята на Карини, с учебниците си. :d:D

Пристигнаха..

-Ъм...аз отивам да нахраня котето.-каза и тръгна към дома си отсреща.

Хвана я за ръката.След това я погледна.
-Ъъ...После ще дойдеш, нали?

-Ъм..

-Нали?-отново я попита, като погледна настрани.

-Ще се освободя и..-леко почервеня.

Притисна я към себе си.И я погледна в очите.

-Т-трябва да т-тръгва..м-Почервеня.

Все още беше в прегръдките му.
-Стой...

-Н-но..котката..сигурно е гладна..цял ден не съм се прибирала..и

-Те могат да ъ...останат гладни.-изобщо не чуваше какво говореше, не откъсваше очи от нейните.

-Ано..не мога да я оставя така..-погледа му я караше да се изчерви дори повече.

Притисна я към себе си и устните му докоснаха нейните.Нежно започна да я целува.

-И-чи..ру...-каза като му отвръщаше.

Продължи целувката като се отдръпна за момент, за да я гледа в лицето.Не искаше да я накара да прави това, което не иска тя.Прегърна я, гледайки я в очите, за да получи отговор от тях.

Също го гледаше...хвана лицето му с ръце,след което го целуна.

Отвърна на целувката му като покри бузите й с ръцете си.

-Сега..найстина трябва да тръгвам

Хващаше я за кръста не каза нищо, но все още я държеше.

Усмихна се..като отново беше червена..
-С-след малко се връщам

-ОБИЧАМ ТЕ - гласът му всякаш разцепи тишината.Спусна ръце около тялото си, като я освободи.

Замръзна на място и разшири широко очи.Краката и се разтрепериха.
-Н-нан-и?

Отново не можа да го повтори, но вместо това, очите му проблеснаха и чувствата му се четяха в светло-лилавите му очи.

Гледаше го..чувстваше че краката не я държат..