Домът на Тора вече и на Мори хД

-Е радвам се, че ти се прави доакинска работа.

-Все тая.

-Добре. Аз ще те оставя да се настаниш.-Тя тръгна към стаята си.

Отвори куфарите си,щракна с пръсти и всичките му вещеи се подредиха по местата.Свали старите бели завеси и ги замени с нови черни.Спусна ги и стаята потъна в мрак.Изрече няколко думи и цветът на стените също стана черен.На няколко места запали свещи.След това свали качулката си и се огледа доволен от резултата.

Тя влезна в стаята си. Слънцето беше мн силно. Тя дръпна дебелите завеси така, че стаята да е по малко осветена. Извади някакви книги и ги отвори. Извади и пистолета и го остави върху масата.

Изведнъж се сети че е оставил клетката на котката пред вратата.Сложи си отново качулката на робата и отиде до долу взе черният си котарак и се върна в стаята си.

Тя прочете няколко реда от книгите. Около нея се появи светлина.
-Трудно е.

Постави ритуаленкръг в средата на стаята.

Тя се исправи и слезна за да приготви закуска.

Постави рунични символи из цялата стая.

Закуската беше готова. Тя тръгна за да го викне.

Отново си свали качулката.Започна да гали котката.

Тя почука на вратата му.

Стресна се.Веднага сложи качулката и отвори вратата.
-Да.

-Ам... помислих си, че си гладен и направих закуска. Ще дойдеш ли?

-Закусих вече.Но ще дойда да ти правя компания.

-Благодаря.-Усмихна се, но този път не и беше трудно.

-Хн.-Тръгна с нея надолу към кухнята.

Вече бяха там. Тя седна.
-Нали нете прекъснах?

-Не.

-РАДвам се.-Тя започна да се храни.

Кимна и седна на стола срещу нея. "Тази стая е много светла."помисли си.

-Защо ти пречи светлината толкова?

-Дразнеща е за очите и кожата ми.

-Да, и аз не понасям... Но пък доста мрачен ми е живота защо още повече да го помрача.