Домът на Тора вече и на Мори хД

Усмихна се и разроши косата му.

Той го прегърна силно.
-А тя харесва ли те?

-Ами не знам.Мисля...предполагам.

-Искаш ли да я разпитвам?

-Не.Ще разбере.А и предполагам,че за това аз трябва да говоря с нея.

-Добре. Отивай сега.-Хвана го за ръката и го вдигна.

-Моля!Сега ли?Ам рано е.

-Не е? Колкото повече чакаш толкова по-голяма веротност има тя да хлътне по някой дръг. Няма да те чака...

-Ъм май си прав.Но не ме бива много с приказките.

-Еми действай щях да ти кажа, но си действал, колкото можеш.-Той се изчерви.

Също се изчерви.
-Отт ккъддее тти ххруммна такова нещщо?

-Личи си. Всеки път ви заварвам в различни неудобни пози.

Изчерви се още повече.

-Е, ще говориш ли?

-Да.

-Тогава хайде.

-Добре разбрах.-с бавна крачка тръгна към Тора.

Той седна на леглото.

Пое дълбоко въздъх и започна с по-бърза и по-сигурна крачка.

Той беше щастлив...

Все още стоеше на прозореца.

Отиде до нея.Изведнъж всичката решителност се изпари.Отново пое дълбоко дъх и се изкашля.
-Може ли да поговорим?

-Да.-Тя се обърна към него и дръпна завесата.

-Тора...аз....наистина...много...

Гледаше го. Не искаше да го притесни. Свали качулката му.