1Библиотека

-...да ни намериш.

-Не си казал,че искаш да ти помогна Вики-семпай.И не ме тормозят повече от обикновено Тамаки-семпай.

-Нека. Ти трябва да ме питаш дали имам нужда от помощ!-Разплака се.

-Ух!-Мори се хвана за главата.

-Нека! Изобщо не трябва да те тормозят!

-Искам го. Но ти дали го искаш?

-Нямаше да те питам ако не исках.

Оплези им се.

Последва примера на брат си.

Въздъхна тежко.
-Ще имам в предвид да те питам следващия път.Иначе и аз така мисля Темаки-сан.

Плачеше.
-Обещаваш ли?

-О! Харухи!-Гушна я. И изсмачка тетрадките.

-Ъм... Да... Но...

-Но какво?

-Хей.,това са...

-...нашите тетрадки!

-Ъх...да...Мори-семпай помогни ми!

-Махни се от нея тъп крал!

-Млъквай "готин"!

Мори отиде до Тамаки. И го дръпна от нея.
-Сега добре ли е Харухи?

-Аз все още много се срамувам от това, което те питах...

-Да го забравим.Какво ще кажеш,Принцесо?

Отиде до Харухи и се подпря на едното и рамо.

Подпря на другото й рамо.

-Благодаря ти Мори-семпай.-усмихна му се,а на близнаците хвърли мрачен поглед.

Намръщи се на Тамаки.

-Защо плачеш винаги като бебе!?

Хвана близнаците и тях ги махна от нея.
-Добре Митсукуни.

-Да...

-Добре.

-Това...

-...не е честно!