Доджото на карате клуба

"Последното беше лесно...можеше да се справи.

Ударът й я повали на земята,но бързо скочи на крака и отново замахна да я ритне в лицето.

Наведе главата си настрани и тя се размина с крака й на милиметри.Изправи се на ръце и удари крака си в този на Кейси.

Гледаше ги.

Падна и се сви,кракът я болеше.

-Това е краят.-Подаде й ръка,за да се изправи.

"Дали момичето е добре?"

-Благодаря.-пое ръката й и бавно се изправи.Усмихна се.

Помогна й да отиде до пейката.
-Искаш ли лед за крака?

"Лол... Не искам да ми се налага да се бия с Кари."

-Да,благодаря.

ОТиде и се върна с лед и й го подаде.Отново погледна Виктор,после бързо обърна поглед към Кейси.

Стана и отиде до тях.
-Иматели нужда от помощ?

-Не благодаря всичко е наред.

Погледна Виктор.
-И да не беше щяхме да се справим и сами.

-Добре.-Седна на пейката.

Погледна Кари учудено.
-Не е въспитано да се държиш така с някой който предлага помощ.-После се обърна към момчето.-Здрасти,аз съм Кейси.Приятно ми е.

Направи физиономия.
-Не си ли малко далече от твоя клуб?

-Виктор, накратко можеш дча ме наречеш Вики.-Погледна Кари.-Да, ако още бях ученик там. Вече съм Тук.

-В кой друг клуб си?

-Супер.Направо нямамуми.

-Извън града е.

-Супер.Някой път трябва да отидем тримата.-каза въодошевено.

-Как позна,че и аз точно това си мислех.-каза саркастично Кари."Никъде не отивам с ангел.Мразя ги всичките."

-Ще се радвам.