Болницата

-Не! Той също ще иска!

-Искам!-Зарадва се.

-Поне ще е с Вас.-погледна Мори.

-Не е нужно да се обръщаш толкова официално.Казвам се Мори.И да така е.Ще бъде супер.

-Добре!-Седна на леглото.

-Добре, Мори.-усмихна се.

Също се усмихна.

-В колко часа мори?

Не каза нищо, гледаше ги.

-Когато се наспиш.

-Ще стана рано!

-Аз мисля да си тръгна.

Засмя се на Едуард.
-Добре.И ако искаш остани.

-Да...

-Не.Пак ще дойда да видя бебчетата.И теб Еди.-усмихна се.-Беше ми приятно.Довиждане.

-Добре.Чао и наистина беше приятно да се запознаем.

-Да...-Поне оставете телефонен номер...

-Добре.И на мен ми беше приятно.-написа на едно листче номера си.И тръгна.

-Скъпа ще заведа Еди в къщи и пак ще дойда при вас.

-Миси. Чао. Донеси ми лаптопа...