Изоставената къща!

Тук...

Тя влезна вътре. Беше предпазлива.

Незнаеше с какво може да се срещне. Не можеше да повярва, че го оставио сам вкъщи.
-Не тряваше да го оставя.-Плачеше.-Само да ги хвана и за всеки час, който те са държали в това ужасно място ще си платят... Скъпо... Няма да ги убия бързно. Ще ги убивам бавно.

Тя обиколи всичките стаи. Качваше се бавно по стълбите.

Видя един... Скри се в една стая. Чакаше подходящия момент.

Чуваше бавни стъпки приближаваше се. Влезна в стаята. Тора дръпна спусъка и пръсна мозъка му.

Двама влезнаха от задната врата и хванаха Тора.

-Здравей Ягачи. Братчето ли си търсиш? Тц тц тц търсиш го в грешно място. И убиваш наши хора.

-Пуснете ме или ще ви последи същата съдба като приятелчето ви.

-Тц тц тц... Ягачи много си груба за една жена.

-Къде е Едуард?

-Ъх... Говорихме си добре... Но щом това искаш ела.-Заведоха я при Едуард.

Тя влезна. Видя Едуард, който седеше на един стол и Джеймс до него. Всичко беше наред.

-Господарю ето Ягачи.

-Тора! Знаех си, че ще дойдеш.

-Нямае да те оставя Зайче.-Опитваше се да е спокойна.

Той се усмихна.

Тора бавно извади пистолета си. Беше взела пистолета и на Едуард. Извади ги и уби повечето. Приближи се до така наречения "Господар"
-Знаеш ли какво следва?-Седна на бюрото. Обърна се към него. Погледна го. Исползвайки силите си го разкъса на парчета в продължение на 30 минути.-Щях да те убия по-бавно, но искам да свърша по-бързо. Повдига ми се от това място.-И го уби.

Едуард беше вън с Джеймс.

Огледа стаята. Всякъде имаше кръв и парчета от убитите "същества". Взе, че наистина и прилоша. Бързо излезна от сградата. "Не искам повече детето ми да види това!"
-Да тръгваме. Мори ще се прибере всеки момент, ако работата му е свършила.

-Тора подаръкът ти стана на нищо. Цялата е покрита с креъв.-Показа тениската си.

Расмя се.
-Ти все пак си добре. Аз какво да кажа. Цялата съм в кръв. Този път противниците ми имаха повече кръв. И ги убих с по-различен начин.-Тръгнаха.