Домът на Kotaro и Jiro.

-Не се тревожи за нас.Отново ти благодаря.

-Моля.-Тя остави резачката си на земята.-Сигурно кеасавеца ще се зарадва.

Той гледаше от врата.
-Свършихте ли?

Погледна го.
-Ела.

-Ем почти...

-Тпгава отивай да играеш.

-Окей.

-Не, не е нужно. Ела слънце...

Той отиде при Жиро и сеедна в/у него.

Разроши косите му.

Усмихна му се.

Той също й се усмихна.


-Тя ще остане при нас.

Усмихна се и кимна.

-Хонтонииии?!


-Да.

-Да. Надявам се, че ме искаш.

-Разбира се!-усмихна се радостно.


-Ще ти покажа стаята..

-Благодаря...-Тя взе резачката и стана.

Отиде до стаята й.
-Ето.

-Благодаря... Но не съм сигура.

-Защо?

-Все пак... Те са опасни... Даже не съм ги виждала.

-Ще се справя.

-Дано... Но искам да се сбогувам с прятелите си...

-Да, няма проблем.

Усмихна се.
-Благодаря ти.

-Нп.-погледна я.

Усмихна се.
-Слънце исакаш ли да си играем?

-Искам ^_^


Жиро ги погледна.
-Първо ще вечеряме.