Домът на Kotaro и Jiro.

-С какво?

-Каза ми, че ще ни убият и да внимаваме.

-Да... Но тозо, който трябваше да ви убие бях аз... И приятелите ми.

-Знам...И се отказа, затова ти имам доверие.

Усмихна се. И го целуна бързо.
-Благодаря ти.

-Няма проблем...-усмихна се.

-Много ви обичам... РТадвам се, че браст ти падна точно пред моята къща.

Засмя се.
-И аз..Голям късметлия е.

Расмя се.
-Добре, че не бях старата аз...

-Оу, да...Тогава щеше да стане лошо.-засмя се.

-Да... Без да се замислям бих го...-Млъкна не иоскаше да го мисли. Всеки момент щеше да се зарплака.

-Тогава щеше да стане лошо за теб...и за брат ми.Но да не мислим.

-Да...-Прегърна го и се разплака.

Гушкаше я.
-Недей, да плачеш.

-И аз не искам, но не мога да се сдържа понякога...или в повечето случаи... Това съм аз...

-Ясно...-изтри сълзите й.-Не ти отива да плачеш.

-Мхм...-Погледна го.-А, на теб не ти отива да си такъв...твърд...

Засмя се.
-Е, и това съм аз.

-И на теб не ти отива.

Погали гърба й.
-Иначе нямаше вс да е, както трябва, ако не бях твърд.

-Хммм... Прав си.-Усмихна му се.

А той се засмя.

-Хей... Аз не съм малко дете.

-А? Какво?

-Аз не съм дете, жза да не разбера от един път...