Стаята на Риса

тук

Тя лежеше на леглото и зяпаше тавана. Отново беше тренирала. Мразеше тези моменти на деня. Брат й я караше да тренира двойно повече от другите. Както всеки път не усещаше краката и ръцете си. Кокалчетата на пръстите й я боляха.

Опита се да се изправи и да си вземе вода. С всеки изминал ден тренировките бяха по-тежки. И беше притеснена. Беше чула някой да говори, че смятат да я изпратят в Коноха. Мразеше това село.

Изправи се бавно. Взе шишето с вода. И изпи цялото съдържание. Остави шишето на нощното шкафче. Изправи се и отиде до прозореца.

Итачи почука на вратата.

Тя отключи вратата.
-А, Итачи...-Тръгна бавно вътре.

Погледна я. Взе я на ръце и я остави на леглото.
-Трябва да говирим за важно нещо...

-Да знам за Коноха, нали?

Въздъхна.
-Виждам, че си научила.

-Да... Още от 1 година го знам... Знам защо ме тренираш така... А кога ще замина.

Прегърна я.
-Извинявай, но наистина се налага. Никой незнае, че си член на Акатски.-Целуна я по челото.-Утре трябва да заминеш.

Тя също го прегърна.
-Добре.

-Извинявай, но желанието на Пеин.

-Няма проблем. Ще отида. Много ще ми липсваш.

Не каза нищо. тя също ще му липсваше. Пусна я.
-Приготви се. И внимавай там!

-Хай!

Въздъхна.
-Заспивай. И да си готова за тренировката след 3 часа!

Знаеш, че ще тренира.
-Добре.

Той излезна без да каже нещо.

Гледаше към вратата. Седна. Нямаше сили за още тренироки.

Тя легна.
***
След няколко часа стана и тръгна към тренировъчната зала.

Влезна в стаята си. И без да чака сутринтъа тръгна към коноха.