~.:Оазис:.~

-Наистина ли. Или просто го казваш?

-Наистина.Не съм виждал по-хубава коса от твоята.-Ухили се.-Може би само твоят съотборник с дрънканиците за съдбата може да ти конкорира с неговата.-засмя се на собствената си шега.

Тя също се засмя. И се замисли. "Какво ли е станал с Неджи?" Мислеше защо изобщо се сети за него.
-Да прав си.

-Не се притеснявай.Сигурен съм,че всичките ти съотборници са добре.Дългокоското е твърде свързан със съдбата да умре.Рошавите вежди оцеля срещу Гаара и е изпълнен със "силата на младостта".А що се отнася до Шантавия сенсей,той е като,Веждите.

Засмя се.
-Дано наистина да е така. И да са в Коноха, а не в някой склад готови да ги убиват...

-Сигурно са вече в Коноха и също се въстановяват.Е те не могат да се похвалят с моето височайшо присъствие,но сигурно пак са добре.Хокагето със сигурност се е погрижила за тях и ги е уведомила за твоето състояние.

-Да.-Въздъхна. И се сгуши повече в него.

Продължаваше да я гушка.Намръщи се като се сети нещо.

-Погледна го.
-Какво ти е?

-Чудя се нещо.Ти и този дългокоско от твоя отбор.Просто се чудех.Има ли нещо между вас?На чунинските изпити поне така изглеждаше.

Изчерви се.
-Ем... Имаше да кажем...

-Оу..разбирам...-Придоби унила физиономия.

Погледна го.
-Но не мисля, че вече има нещо като "Нас" със него...

-Ъхъ...щом ти казваш аз ти вярвам безпрекословно.

Усмихна се. И го целуна бързо.

Отвърна й.

Обърна се към него.

Задълбочи целувката и прокара ръката си по гърба й

Хареса и. И го прегърна силно.

Цалуна врата й.Харесваше вкусът й.

А тя харесваше устните му да са върху тялото и.

Продължи да я целува а ръката му погали гърдите й.

Усмихна се самодоволно. И се притисна към ръцете му.

Устните му хванаха нейните и езикът му се плъзна в устата й.Ръцете му шареха по тялото й и започна да откопчава блузата й.

Притисна се към кнм... И плъзна ръцете си по гърдите му и на долу.