Домът на Кален

-Стига си, наравила това.-въздъхна и погледна настрани.-Нямам намерение да зяпам голо женско тяло...Ъ... нито поък мъжко ^^"

-Тогава защо ме гледаш..Все още си същия перверзник.-Махна пистолета и се отдръпна назад,като лека червенина мина по лицето й.

-Ъ, с хавлия си~ но няма да ми пречи да те видя и без хавлия.

-Мечтай си!..Отивам да се облека..
"Пак се случва..ъх..вече не мога да се изкъпя без той да ме види"
Тръгна към стаята си.

-Добре, отивай си.

Влезе и махна хавлията от тялото си..взе дрехите който смяташе да облече.

Влезна в стаята й.
-Много си бавна!

Разшири очи и извика.След което грабна отново хавлията и се снижи до леглото.

-Хайде сега, не е време да се кефиш.Малко по-бързо.-обърна се с гръб към нея, за да се облече и се усмихна перверзно.

-С-само..само почакай..тъпкано ще ти го върна..-каза и започна да се облича бързо ,като лицето и беше червено.

-Ще чакам, никъде не бързам.-усмихна се самодоволно.

Намръщи се...След малко беше готова и отиде до него..след което му зашлеви шамар.
-Сега вече може да кажеш,защо дойде.-Каза и затвори сърдито очи.

-Това ми дойде много добре ^_^ -усмихна се весело.-Не виждам какво има за разказване.

-Може поне да ми кажеш..как така си жив,след като видях как умираше.

-Не ми се умираше. ^_^ -усмихна се.-Забрави, че съм бил мъртъв!

-Защо не искаш да ми кажеш?-Каза и удари в юмруци гърдите му.-Лесно е да кажеш да забравя..

Хвана ръката й.
-Направи само още веднъж и ще си задавш и този въпорс 'Какво съм направила, за да умра и аз?' !

Дръпна ръката си а очите и се насълзиха..
-Бака!Поне това можеш да ми обасниш...нищо не знаеш и не те интересува за това как се почувствах,да не говорим за Нунали...Ако и кажеш и тя те попита същото..какво ще й кажеш тогава..не те интересува нали..-обърна се и слезе долу..

Тръгна лсед нея.
-Тя ми е сестра има повече право от всички ви да разбере.

-Тогава защо не отиде при нея,а при мен?

-Защото ти беше в парка, а аз бях близо до там и те видях.

-Няма значение..вече не ме интересува..прави каквото искаш.

-Не съм и искал съвет от теб.-въздъхна.Дръпна я след това и я прегърна.-Симумасен.

Стоеше неподвижно и мълчеше.

Зеро пристигна и почука на вратата.