Домът на Зеро

Погледна с разширени очи Карини, за отговор.

-Колко сладко.-усмихна се.

Лелоуч ги гледаше.

-Ъм..ъ...да обичам го...


Усмихна се,макар че беше любопитен и за предния си въпрос.


-А първия въпрос?

-Не беше от вътре T_T

Засмя се.

...

Погледна Ичиру...После врътна шишето и то посочи Кален


-Е,добрее...


Въздъхна.

Карини:Истина или предизвикателство?

Кален:Предизвикателство.

Карини:Отиди и целуни Зеро както намериш за добре.

о.о
-Карини... това не очкавах от теб.

Натсуки се разсърди ;D и се намръщи.

Лелоуч се ядоса, стисна юмруци без някой да забележи.

-Съжелявам Натсуки...

Преглътна..
-Аз ъъ..

Докъто Зеро си довърши изречението,тя отиде до него и хвана лицето му,след което го целуна.
"Добър начин да видя реакцийте на Лелоуч..как ми се иска да ревнува..пх"

Погледна Карини.

Натсуки се изправи.

Лелоуч погледна Зеро и Кален, после Натсуки, защото не искаше да види как Кален целува някой др освен него.

Погледна виновно.

Отдръпна се.


Тя също.
-Съжелявам Натсуки,но нали това е игра.М/у другото имаш добър вкус за момчета и спокойно..няма да ти го отнемам.Не съм такава.

Погледна Лелоуч, беше забелязал, че ревнува.

-Няма, проблем все пак съм лезбийка ^^~-усмихна се.-Просто ми се спи.

-И на мен ми се спи!-изправи се и тръгна към вратата.

о.О
-Н-нали..така ли?


Въздъхна.


-Искате лид а гледаме филм...?-забеляза Лелоуч,и се замисли.

-Х-хей..къде отивате о.о?

-Казах вече!-тръгна към горе.

Лелоуч след нея.

-Май не трябваше да го правя..


-Мислиш ли...-въздъхна и се изправи.-както и да е..

-Е,съжелявам..лека вечер на всички..-тръгна към вратата.

-Не, просто има много ревниви хора...

Влезна в стаята.

Лелоуч се намръщи и натсигна Кален, хвана я заръка.
-Идваш с мен, момиче!

-М..


Качи се горе.Почука на вратата на Натсуки.


-И кой ти го каза?

-Ъм, хайде, ела.-хвана я за за кръста и отидоха в др стая.

-Има ли нужда да почукаш, след като къщата е твоя?

-Аз така искам!-целуна я нежно по устните.

-Ъм..дали не трябва да се извиня на Натсуки..-каза като вече бяха в другата стая.


-Да,но тази стая е твоя..-влезе.


-Не мислех,че ще се ядосаш толкова...-ухили се и му отвърна.

-Не, няма нужда.Искам да ми отговориш на един въпрос...всъщност, който е зададен от играта.

Погледна го.
-Щом така казваш.

Прегърна я нежно.
-Да, ревнувам те.

-К-кой..?-каза макар че знаеше.


-Сърдиш ли се за това което стана..?
"ъ..тъп въпрос"


-Значи,не съм само добър пилот и помошник..-усмихна се доволно.

Реши да попита сам, като пое дълбок въздух.
-Ще се омъжиш ли за мен?

-Не, това е само игра~

Погледна настрани.
-Ъм, може би.-не обичаше да глези служителите си.После погледна в очите й.

Разшири очи,а лицето и се зачерви.В този момент се радваше че в стаята беше тъмно.
-А-аз...

Въздъхна.


Тя също го гледаше.
-Е,добре е да го знам..

Постави едната си ръка на бузата й.С очакване на отговор.

-Зеро, няма смисъл да се сърдя на теб.

Не беше само това, което искаше да каже, но реши тук да замълчи.
-Не искам да се мислиш, само за помощник.

Погледна замислено настрани,макар че вече знаеше отговора.


Седна на леглото и подпря ръцете си на коленете си.
-Не очаквах това от Карини..нито пък съм искал да целувам това момиче..


Усмихна се.
-М..

Изведнъж изражението му се развали.
-Ъм...-знаеше, че не трябва да очаква толко бърз отговор, но нямаше търпение да разбере, дали е готова Карини да бъде негова жена.

Все още го гледаше.И лягаше...
-Не се сърдя на никой и знам, че не искаше да я целунеш.

След малко я пусна.
-Хареса ли ти целувката със Зеро?!

Погледна го.
-Н-найстина л-ли..з-защото аз..


-Радвам се...


-Мм..не знам..не беше лоша..-засмя се.

-Да, разбирам те...

Не каза нищо просто го гледаше.

-Значи така...е радвам се, защото Зеро се целува добре!