Домът на Зеро

-Защо не ми каза по рано...


Влезе в стаята си и седна на леглото.

Седна до него и го гушна.

-Ами...незнам ^^"

Погледна настрани..


Погледна я и също я прегърна

Пусна я.
-Мирише на кръв...

Усмихна се.

Погледна стената изцапана с кръв.
-Да..ще се погрижа.-каза и взе една кърпа,намокри я и избърса стената...


Въздъхна,като продължи да я прегръща.

-Добре ли си Зeро?

-М...-излезна от банята.

Погледна го и хвърли кърпата настрани...въздъхна и се подпря на стената.


-Да..

Въздъхна.
-Щом казваш....

Отиде в балкона.

Седна на пода...


-Не исках Карини да види това...

-Знам...Но...Едва ли много се е изплашила.

Подпря се на парапета.

Замисли се...прегърна коленете си.


-Да,но..едва ли гледката е била приятна.

-Според мен гледката беше яка.

Загледа се във вънка.

Стана от пода...тръгна към стаята на Зеро..


-Хъх...така ли

-Това е моето мнение.

Седна на пода.

Почука на вратата.

-М?Да?

Погледна към вратата.

-Зеро...съжелявам за реакцията си преди малко...просто...не знаех,а Ичиру не ми беше казал.


-Няма нищо Карини.Разбирам реакцията ти.-въздъхна.-няма проблем.Влез

Усмихна се.

Влезе.
-Ичиру отново изчезна нанякъде...чудя се какво му става...

Въздъхна.

-Говорих с него, но нищо не ми каза.

-Това че,не ми обръща внимание..както преди ме натъжва...


-Ще поговоря с него.-каза и се изправи.

-Ъм...

-Съжелявам,че те занимавам с проблемите си.


Излезе от стаята и отиде при Ичиру.
-Сигурен ли си че си добре...Не искам да се бъркам ,но Карини не ми изглежа особено добре..още малко и ще заплаче..поне като я гледам.Каза че не и обръщаш внимание както преди.Стегни се...

Прегърна я.

Погледна Зеро.
-Йо.Да, добре съм...Така ли?Не ми изглежда, че ще се раплзче?

Разплака се и също я прегърна.


-Защо не идиш да я видиш тогава...