Домът на Зеро

Също се засмя.

-О, незнам вече...

Лелоуч въздъхна.

-Нямам на против...отивам да си облека пижамата..ела и ти Кален..

-Ти няма ли да ходиш с тях,Натсуки?


-М..идвам

-Аз може би след тях ще си облеча пижамите...-засмя се.

Ичиру погледна Карини.
-Рлзз.. х3

-Дано нас не ни накарт да се облечем,.

-Няма..-каза и се уплези след което намигна.-Хайде...каза и си взе пижамките,както и тези на Кален.


Усмихна се.


-М...-отиде след нея в другата стая.

Натсуки стоеше до Зеро.

Ичиру се облегна на стената.

Лелоуч...нз ;D

Върнаха се.
-Готовооо....имам идея какво да правим.


-М?Какво?


Влезе.Гледаше отегчено.
-Сигурна ли си че това е за мен?-беше облечена в розова пижамка на две части.

Засмя се.
-Каква идея?

-Сега пък какво измисли?

..

-Много ти отива Кален..та относно идеята ми...хайде да си направим състезание...


-Състезание?


-М?

-Ъм..да...момчетата ще се състезават,докъто ние сме на гърба им-почеса се зад врата.-товаа..беше тъпо.-каза тихо под носа си

^^"
-ъМ...?

-Отсега...не!

-Защо?ЗВучи инт..

Натъжи се.
-Е добре...тогава нека другите да го направят..аз ще си лягам..-каза и тръгна към вратата.


Не каза нищо..


Погледна към Ичиру и въздъхна.После погледна Лелоуч.
-Аз ъ..съм тежка..

-Отивам до Карини.

-Нека аз.

-На теб ти тежат само гърдите.-изкоментира Лелоуч.

Легна и се зави през глава.

Засмя се на това което каза Лелоуч.


Кален почервяеня.
-Т-тии..ти...как може да го кажеш..пред всички

Засмя се.

Отиде до нея.Седна на леглото.
-Карини...

-Казвам истината, то се личи.

-Остави ме да спя...щом не мога да се забавлявам с другите,поне това искам да направя..


Засмя се.
-М..в общи линий,найстина личи.


-Аааа...-размаха с ръце и почервеня..после се спря.-Перверзници!

-Наистина ти личи, Кален ;D

-Виж, Карини, на Зеро, на Лелоуч едва ли ще им е много приятно да ви носим на гърбовете си, дори и на мен...Държиш се като дете, откакто играехме това с шишето...

-Такива сме ;D

-А ти се държиш ужасно с мен...от както приех предложението ти...-разплака се,като още беше под завивките.-Щом не искаш..не се занимавай с такива детински неща...върви и прави каквото искаш..-каза плачейки.


Чу плача на Карини.
-Нещата не вървят добре..

-Какво става?

-Ох...какво ли е направил Ичиру...че да я накара да плаче.

-Карини обичам те, но не обичам такива детски игри.И винаги бих ти отказал за това.-реши да бъде искрен.Не можеше да я гледа как плаче...

..

Не каза нищо,само продължи да си плаче тихо.
-Добре...благодаря че ми каза...ще измисля как да се забавлявам,не по детински,за да може да не те отегчавам...а й какво знам аз..аз съп просто една все още непълнолетна глупачка.


-Винаги ще обърка нещо...-въздъхна.


-Мда...момчета..-каза и погледна Натсуки.

-Ъм ^^" дано да се сдобрят.

-Карини, аз почти от вс се отегчавм, но щом на теб ти харесва това продължавай.И не си глупачака.

-Дано да се разберат.

-А каква съм тогава..?


-М...


-Да се разбереш с едно момче е по трудно отколкото изглежда-каза тихо.

-Да, доста е трудно~

-Нека да е моя малка тайна...-намигна й...Погледна я влчбено, но тя беше над завивките.

-Защо да е трудно?

-Тайна..?-показа се от под завивките.

Очакваше отговор на въпроса на Лелоуч.


-Винаги имате разногласие от нашето мнение,като например...каквото кажете трябва да се изпълни...дори не приемате чувствата на едно момиче правилно.

-Така е, Кален е права.

Усмихна се и погали бузата й нежно.
-Да...-не отделяше очите си от нея.

-Не, не е права!

Бузите и бяха влажни,заради това че беше плакала.
-М...добре..

-Защо мислиш така?


-Да речем..от собствен опит..

Засмя се.
-Ъм..аз нямам личен опит...поне от преди ^^"

Изтрти сълзите й.
-На една дама, не отива да плаче.

-От собствен опит?М...